Защо ЕС загуби мача с Русия

ЗАЩО ЕС ЗАГУБИ МАЧА С РУСИЯ

Трябва да подчертая, че отказът в последния момент на украинския президент Янукович да подпише споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, дойде като гръм от ясно небе за Брюксел. Високопоставените паневропейски чиновници бяха не само силно изненадани, но и крайно разочаровани. Защото руският президент Путин явно ги бе надиграл.  Той предложи на Киев намаляване на цената на руския природен газ и предостави кредит от 15 милиарда долара за да бъде спасена Украйна от банкрут.

За разлика от важното за Киев предложение на Москва, ЕС не предложи нищо за да помогне на страната да избегне заплахата от банкрут. Това поражение на Брюксел му се случва за пръв път и показва, че ЕС не е достатъчно убеден и готов да помогне на Украйна, от членството на която в ЕС зависи не само неговото източно разширяване, но и до голяма степен сигурността на съседна Полша.

Сега вече не е трудно да анализираме успешния ход на Москва да задържи Украйна в руска орбита. Украйна е само частен случай от стратегията на Путин да запази сферата на влияние на Москва в бившите съветски републики, станали независими държави след разпадането на СССР. В стратегическия план на Кремъл, Украйна заема челното място не само защото Русия и подвластната й Украйна имат общи корени в някогашната Кеивска Рус, но защото в Украйна живее голяма руска общност. Тази общоност е съсредоточена в Крим, където е базата на руския черноморски флот, и в източната част на Украйна, където е главният център на украинската металургия и тежка промишленост – района на Домбас.

Както е добре известно, ЕС няма ефективна, за да не кажа почти никаква външна политика. В конкретния случай с Украйна, ЕС не излезе с план за мащабни инвестиции в украинската икономика, нито предложи на Киев финансова помощ за избягване на Украйна от банкрута.

 При един първоначален анализ на ситуацията в Украйна може да се стигне да три главни извода. Първо, Брюксел по инерция разчиташе от край време, че ЕС е привлекателен съюз, модел за демократично устройство и модерна отворена икономика. Затова отказът на Янукович от споразумението на асоцииране поля Брюксел със студен душ. Второ, не е никаква тайна, че въвличането на Украйна в ЕС, наред с другото, цели да отслаби влиянието на Москва в най-важната бивша съветска република и да крои планове за бъдещето на постсъветското пространство.
Сега дали Украйна ще влезе в движения от президента Путин евразийски съюз, и рано до се каже, макар това в никой случай да не може да се изключи. Второ, ще посоча, че Украйно е потенциално вътрешно разделена държава между нейния Югоизток, който гледа към Русия и нейния Запад, който сега неуморно протестира срещу отказа на Янукович да подпише споразуманието за асоцииране с ЕС.

Тук ще си позволя да кажа, че ЕС не е нито благотворителна организация, нито геополитически съюз, нито такъв мощен център на привличане, какъвто бе преди едно десетилетие. Но ЕС разполага с редица значителни икономически предимства за да “прилъсти” Украйна и другите постсъветски републики. Но затова трябва целенасоцена политика и силна воля, каквито Брюксел очевидно няма. Но затова пък, ги има дори в излишък в Кремъл.
По отношение на Украйна и нейното привличане към ЕС, САЩ се държат определено на дистанция, за да не настроят още повече срещу себе си руския народ. От друга страна, ЕС се ръководи от доминиращата икономически и политически Германия, която има безспорно най-голяма полза от ЕС и еврото.

Казано накратко, Меркел загуби битката с Путин за Украйна. От тук нататък как ще се развиват събитията, само Господ знае. Но трябва да бъде ясно на всички участници в украинската игра, че съществува реална опасност страната да се разпадни на про-руска и про-западна част. Затова, поне на сегашния етап най добре е да се запази статуквото.