Страхът от думите

Днес от 13 часа пред Съдебната палата трябваше да има събиране срещу безобразното поведение на Волен Сидеров от последните дни. Вместо това от трибуната пред сградата се носеха истеричните му крясъци. Бях потресена. Кой в Столична община беше разрешил това? Кой разреши на атакистките лумпени да скандират по улиците?
Засякох ги на Славейков. Да, на книжния площад, който беше (дали още е?) символ на културата на София. Сега се превръщаше в арена на агресия. Имах да кажа нещо на тези хора. Извадих от раницата си плаката "Срам ни е от вас", който си бях подготвила за протеста. Вдигнах го срещу тях през щандовете. Бях далеч, не го виждаха.
Приближих се. Преодолях страха си, отвращението си, дори гласа на разума. Много скоро един от тях изтръгна плаката от ръцете ми.
- Кой ви плаща?, попита ме журналист от телевизия "Алфа". Явно до нечии мозъци трудно достига мисълта, че може да имаш собствена позиция без да ти плащат.
- Разберете, нали сте журналист. Проведете разследване.
Негова колежка, дошла по-късно, ме попита какво е пишело на плаката.
- Нараниха ли Ви? - усетих съчувствие.
- Не. Което не значи, че по-късно няма да го направят.
- Дано не го направят.
Дано, мисля си. И ме е шубе. По природа тези хора обикновено са зли, отмъстителни и страхливи. Нападат от засада.
Но по-добре страх заради заявена позиция, отколкото страхливо мълчание.
Или?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.