Ударихме дъното, ура, май, ама не месеца

Вчерашната рутинна изцепка на Сидеров беше толкова очевидно неизбежна, колкото след първата му реч в настоящия парламент стана очевиден факта, че България не е имала до момента по-просташки парламент от сегашния. Мнозина не биха се съгласили, но аз не се съмнявам, че основната “заслуга” за всичко, което ще последва спрямо Сидеров от тук нататък, е на случайността в лицето на френската служителка, в защита на която имаме съответните изявления на френското посолство.

 В тази случайност обаче има един парадокс, който се състои в това, че обидите към дипломатката съвсем не са случайни, а абсолютно необходими на Сидеров не просто за провеждане на политиката му, а за заявяване и демонстриране на самата й същност. Злополучната за Сидеров и щастлива за България случайност е единствено в това , че простакът с власт е сбъркал с предположението си за ранга на французойката, допускайки, че е някоя дребна служителка, която ще си глътне граматиката пред неговия имунитет и като мнозина българи ще си налегне парцалките, за да си спести нататъшни разправии и допълнителни неприятности.

Случаят обаче изигра лоша шега на простака с власт, и то не само заради реакцията на френското посолство. Донякъде това пролича в реакцията на председателя и зам. председателя на парламента, които заеха изненадващо почти принципна позиция, крайно нетипична за досегашните им съпартизански отношения с политическият им ортак Сидеров. А това е много съществен симптом за промяна в нагласите и намеренията, която изглежда витае и си пробива път зад кулисите на официалната власт, чиято безцеремонност  спрямо френското посолство помним от 2008.

 Тогава българското правителство на днешните управляващи не се поколеба предизвикателно, почти в стил “Сидеров” да игнорира скъпите експертизи на множество френски институции по зверското убийство на българския студент Борилски в Париж. Което подсказва, че най-вероятно не желание за европейско сътрудничество и солидарност са в основата на днешното отношение към овластения побойник и хайванин, а съвсем друго. 

 Разбира се, не е трудно да се досетим, че след почти 4 години ежедневен яростен рев срещу предишните управляващи за “космическата” безработица и обещанията за откриване на четвърт милион нови работни места, настоящата увеличена безработица не е никак окуражителен повод да уйдисат на простака Волен. Не ще и дума, че близо четиригодишните проклятия срещу бившите управляващи за намалелите инвестиции, след настоящия им допълнителен драстичен срив, няма как да накарат днешните управляващи да милеят повече за ортака си, отколкото за измъкването от този печално очертаващ се орталък. Няма съмнение, че същото се отнася и за четиригодишните сърцераздирателни траурни вопли над “убития” от ГЕРБ бизнес, който днес е още по-мъртъв отпреди, както и “милиционерщината” и за много още неща, по-важно от изреждането на които е, че траурното опяване неблагоразумно се случваше докато световната икономика се сриваше, а сега, когато светът се съвзема от кризата и ударените от нея се съвземат, се оказва, че опелото при нас е било нахалост, а евентуалната умирачка тепърва предстои.

 В цялата тази жестока ирония на съдбата обаче, има и нещо много облекчително. Не, не става дума за това, че управляващите изглежда вече се понауправляваха, и единствената им останала грижа от тук нататък е, как да се измъкнат от властта, ама така, че да не се разбере, че бягат, а да изкарат, че са жертви на политически репресии, които са им попречили да управляват, както обещаваха. Не, че нямат пребогат сценичен опит в спектаклите, където крадецът вика “дръжте крадеца”, а нааканият: “кой ми ака в гащите?”- не, защото в това отношение са перфектни и досега тези спектакли винаги са им носили небивал успех.  

 Проблемът не е в слабата или некадърна политика на сегашните управляващи, а в имитацията на политика или замяната й с отвличащи вниманието мероприятия, неоснователно нарочени за политика. Защото почти никой от настоящите управляващи нито на дело се интересува какво се случва, нито пък разбира това, което в действителност се случва.

 Проблемът не е и в това, че точно както Сидеров се нуждае от някоя французойка като от слънцето и въздуха, за да я навика публично как са ни превърнали в колония, така и Станишев се нуждае от Борисов, Цветанов или Костов като от слънцето и въздуха, за да им припише похищение над демокрацията, бандитски сделки, изпразване на хазната и каквото още му подскажат.

Проблемът е, че нито Сидеров чувства каквато и да било нужда да се съобразява със смисъла на думи като “колония”, които представляват единствената му политика, нито Станишев с това какво означава да си похитил демокрацията, да сключваш бандитски сделки или да си изпразнил хазната. Затова и когато им се наложи да говорят конкретно, изключително рядко се оказва, че тези същете хора са говорили и посочили цифри или факти за онова, на което или на когото ги приписват. Затова и почти няма случай да не се наложи да “доказват” цифрите си с помощта нескончаеми условности, уточнения или обвинения, които нямат нищо общо със смисъла, който влагат в тях. Затова и се оказва, че почти няма случай в обвиненията си да не са пропуснали най-съществени “подробности”, които за тях са се оказали незначителни. 

Казано с други думи, тези хора не правят и никога не са правили политика, а единствено имитация на политика, и ако произвеждат нещо свързано с политиката, то е безработица, която започва от самите тях, защото пред всички ни имитират работа, без да решават реални проблеми, без дори да се интересуват от реалното състояние на проблемите, за които говорят и обвиняват опонентите си. А реалните проблеми съществуват не в удобния за тях вид, в който пребивават в техните глави, а в реалния си вид и имитацията на решението им не предотвратява лошото качество, загубата на приходи и безработицата, която произтича от тази имитация на политика.      

Казано с други думи, политиката у нас за немалко политици е сведена до думи и обвинения, които рядко имат нещо общо с конкретността, и тази дистанцираност от реалните проблеми не само не смущава тези политици, а ги изкушава да позиционират изявите си в демонстрации на емоции, мотивирани единствено от желанието да разпалят негативни емоции в избирателите.

...