Писмо до една политическа въшка

Лидерите се раждат. Те не се създават от само себе си, не се обучават в партийни школи. Когато си мръсник и подлец по душа не можеш да бъдеш лидер. Ти си оставаш обикновен мръсник. За да си лидер хората трябва да ти вярват. Трябва да усещат, че държиш на тях, че си готов да жертваш еснафското си благополучие за каузата, за която работите. Но ти нямаш кауза, нямаш идея, ти мислиш само за собствения си интерес и оцеляване. Ти си безполезен. Ти 23 години в жалките си фантазии се виждаш като лидер, като местен Чърчил, но всъщност си една оядена въшка. Безполезна, пиеща кръвта на бедняците, които вече не вярвят на заучените ти фрази. Ти си въшка, обградена от малки въшки, които смучат кръв, която крадеш за тях 23 години. Ти нямаш име, ти си една от многото оядени въшки. Дори не те съжалявам, не те мразя – ти си жалка, оядена въшка и не го съзнаваш. Ти се мислиш за велика – командваш, разпределяш порциите, постовете. Ти се изживяваш като господар на човешките съдби, а си никой. В очите на хората ти си поредната оядена въшка, дошла да смуче кръв от снагата на народа. Такава ще останеш в паметта им. Няма да те запомнят с поста, който си заемала, с прозрачните ти далавери и жажда за власт. Хората ще те забравят. Това е съдбата ти и не можеш да я промениш! Разбра ли? Позна ли се? Да ти си! Точно ти! Оядената политическа въшка, ненаправила нищо полезно за държавата. Хранила малките въшки около себе си, но и те ще те забравят, защото нямат памет. Имат само търбуси, които ще напълни следващата оядена въшка. Тя вече напира да излезе на сцената, а ти си отиваш! Разбра ли срамна въшко!