Време за празнуване

Аз си викам вътрешно. И за тези, които не викат. Но понеже знам, че от викане файда няма, се хванах и да го напиша. Нищо, че не съм интелигентен като поддръжниците на другаря Костов.

БСП се разцепи. Няма значение какво мантруват шаманите от Позитано. Столетницата се пропука неочаквано, шумно и зрелищно. Поминуващите в подножието й люде замръзнаха в ступор и впериха удивени погледи в клатушкащите се комично по върховете палячовци, които до вчера изглеждаха като несменяеми и всевластни господари на клетата ни Родина. Платените анализатори и политолози тепърва ще ни обясняват за пъклените планове на Борисов, Сорос, Гоце и световния империализъм. Всуе. Истината е друга и е крайно време да бъде казана. Всъщност, тя вече е казвана многократно, но вече настъпи момента да бъде и чута.

БСП отдавна не притежава потенциала да управлява страната. Не и в съвременните условия на европейска интеграция. Не и по правилата на ЕС. Целият кадрови потенциал на тази ретроградна болшевишка структура е съставен от откровени некадърници и рафинирани мошеници, които могат да управляват единствено и само в условия на корупция, рушветчийство, шуробаджанащина и тотално изкривена и подвластна на тях медийна среда. Бъдете сигурни, че ако назначат когото и да било от ръководството на БСП, в която и да било западна компания като обикновен служител, мениджмънта ще го изхвърли на втората седмица. Кадровият проблем стои на първо място в класацията на факторите, които ще сринат БСП. Прехвалените им експерти могат да минават за такива само до прага на Брюксел. Прекрачат ли го, веднага лъсва тоталната им неспособност да се справят дори с най-елементарния управленски проблем. Нека си дадем сметка за разликите в отношенията с Европейската комисия при сегашното и предишното управление.

На второ място в списъка с фактори, които ще доведат до срив в левицата, е новосформиралото се гражданско общество. С този позавехнал от злоупотреба термин трябва да боравим внимателно. Противно на всеобщото схващане, че „гражданското общество“ представлява някаква колоритна тълпа от тъпанджии и свирачи на бели рояли по площадите, гражданското общество всъщност е обобщен термин за събуденото гражданско съзнание, за възвърналите своята чувствителност сетива на отделния гражданин по отношение на основните морални категории не в личен, а вече в обществен план. Тук задължително трябва да отбележим изключителната роля на кабинета Борисов за стимулирането и поощряването на тези процеси. Нито една обществена реакция, по нито един обществен въпрос, не беше оставена без внимание от изпълнителната власт по време на предишното управление. Тук само напомням АКТА, шистовия газ, закона за горите, протестите на майките. Да, именно на протестите на майките беше отговорено с напълно адекватно и зряло политическо решение – няма да ви раздаваме пари на калпак, а ще ви построим детски градини. Подкрепям това решение на 100%. Това е разумната държавническа позиция, но няма да аргументирам това тук, тъй като е доста встрани от темата. И така, гражданите най-после разбраха, че съществува маниер на управление, при който обществото има думата и може да влияе върху решенията на изпълнителната и законодателната власт. Това играе ключова роля днес, нека не го забравяме и отдадем дължимото на истинския демократ – г-н Бойко Борисов!

Третият фактор, който руши трайно и необратимо левицата, е европеизацията на страната. Във всяко едно отношение. Като започнем с достъпа до информация посредством Интернет, който намалява драстично ефективността на традиционните медии, използвани като правило от мафията за манипулация на общественото мнение и стигнем до навлизащите в страната западни компании, които лека-полека променят разбиранията на хората за основни понятия като труд, дисциплина, правила на поведение. Можем да бъдем сигурни, че разликата между разбиранията на един работник в „Кока Кола“ и един, работещ за някой местен феодал в провинциален цех за безалкохолни напитки, е стряскаща. Но с течение на времето икономическата конюнктура ще принуди местните феодали сами да се променят. Това са процеси, които няма как да бъдат избегнати.

В случая с БСП промяната неслучайно идва от вътрешен за тях човек, при това на много висока позиция, нееднократно заемал важни постове и получавал номинации за още по-високи такива. Работата в европейския парламент и в Европа като цяло, няма как да не те промени, освен ако не си от котилото на тоталните некадърници като Йотова, която дори след един мандат в европарламента, продължава да използва лозунги и клишета от времето на Брежнев. За Калфин е ясно, че БСП в сегашния и вид е пациент в будна кома. Илюзия е, че тя може да бъде държана в това състояние безкрайно дълго време. Въпреки привидно оптимистичните прогнози на охранените партийни социолози, само глупак може да вярва, че след тоталния провал на сегашното управление, БСП може да вземе процентите, които им вещаят. Настроенията вътре в столетницата са като в събуждащ се вулкан, а оголеният задник на Станишев неубедително затиска устието на кратера, с надежда лавата вътре да се успокои. Всуе. Изригването е неизбежно, пораженията ще са грандиозни и нищо чудно изглеждащото днес предателство на Калфин и Първанов да се окаже спасителния ход, който все пак ще позволи на БСП да оцелее. Със сигурност обаче няма да оцелее в днешния си уродлив, сталинистко-мафиотски вид. А това е добре за България.

Затова днес е време да ликуваме, но и време да умуваме. Особено второто. И още по-особено всички демократи, десни, прогресивно мислещи хора – трябва да мислим как да продължим напред, без да допускаме нова уродлива структура да заеме мястото на сегашната - БСП.

Видяхме какво могат викащите. Нека вече дадем възможност да ни покажат, какво могат мислещите. ГЕРБ и Борисов ни показаха какво могат. На мен ми хареса. Бих извикал без притеснение – келнер, още две от същото. Време е за празнуване!