Пак ще ми връщат родината!? А аз ще се връщам в себе си.

В средата на зимата-пак ще ми връщат България. Все по - странна, поругана и опазена от униформени полицаи. Питам се –като ми я връщат, аз участвам ли в политическито лицемерие и цинизъм на поруганието? Съвсем не говоря само за един мандат. Началото на тази Парламентарна сесия бе странна, защото никой не взе думата освен Станишев . И той издигна точно този лозунг: „Да върнем България на хората”. Отвън крещят: ”Отказвам такава България” , а те им я връщат. При това и Станишев заяви нещо от рода, че не му се управлява в такова омерзение, когато вече и на думи никой не вярва, а опозицията – отказва да говори - но...” държава трябва да се спасява”. Мисля си дали най-голямото отрезвление на народа ще е да вземе и той да млъкне. Те му връщат от четирилетка на четирелка държавата - а той мълчи, маха отляво надясно с ръка с вид на пенсиониран несправедливо счетоводител или уморен труженик с неплатени осигуровки и измърморва под непуснат мустак: ”Не я искам такава - аз обичам Друга... България”. И пародира стари и употребени шлагери :”С чего начинается Родина”. "С меня начинается Родина” е единственото, което промърморва – не разбрахте ли?” Но със силата на мълчание срещу говорещите, но и срещу малчащите в Парламента. Казва го по-скоро на себе си. Защото може и да не е почнал, но е разбрал, че е време да да си връща сам това „Меня”. Да си идва в себе си, както се казва на по-духовен език. Но не от онази България, в която духовното по Богоявление изчерпваме с пияни голи мъже до кръста в ледени води, които се бият за кръстта, Възкресението – с екскурзия до Гърция, а Рождество Христово – с Коледно преяждане. Е, за „по-напредналите” има и интервю с отец Иван от Нови хан или медиина кавга дали той е достатъчно положителен свещенник. Едно знам - щом още ни търпи такива Господ, за Отец Иван публично няма да се произнасям, но сигурна съм - още има истински свещенници и молители. А да си върнеш България, като започнеш да си връщащ своето „меня”, ще бъде все по-трудно. Радио- телевизионното ехо на Държавата от политолози те бори пехливански на всяка крачка, причаква те на всяка спирка, във във всеки тролейбус, изкача от всеки съсед или обиден и неизрастнал в йерархията роднина вечер. Една седмица, един народ, една тревота: „Какво ще става в БСП, след като ще има втора листа соцдепутати в Европарламента”. Аз си имам своята прогноза: „В нашия Парламент ще има депутати на БСП, и депутати на левицата, които са си едно и заедно с ГЕРБ ще правят експертно правителство. Но до новия ни Парламент колко време има и какви ще са ”пропорциите”- ще зависи от гласуването за депутати през май за Европарламент, където левите листи са две, но изборите съвсем няма да са „евро”. Просто казано. По-важното е с какво ще го пълним това „Меня”, на което му идва времето, защото гласът на празното и съвестта вие като вълк в Краището. Защото време няма, както пише на вратата на Погановския манастир. Досещаш се вече, когато и ти и съседа ти се оплаквате колко лоши са станали хората, но поотделно , и един от друг. Той не те познава, но и ти не го познаваш. Само си убеден, че на дъното е мръсно. И забравяш - ще цитирам Св.Николай Велимирович - че хората са като рудници. В рудника обикновено трябва да се спуснеш дълбоко, за да откриеш скритите в тях скъпоценности”. Ето ” с того” начинается Родина например - със скритото в рудника на съседа, или просто на Другия Добро. Допусни го. И че Друг, по-вездесъщ и Всеблагороден от нас така го е замислил - и света, и нашата Родина. Просто като една теория на вероятностите го допусни. На учените как им даваме правото да се упражняват в нея. А те постоянно откриват истини и закони, които опровергават досегашните и даже са го скрепили в Теория на относителността. Но не си позволяваме да допуснем, че има един по-голям Закон на сътворението и Творец, който в своята истинност остава непроменим. И че когато към него насочим радарите си - ще намерим по-лесно и себеси , и своята Родина. Дали и затова така лесно ни вземат и връщат Родината - на хората.