Евросъюзът срещу Русия

Европейските политици си задават трудния въпрос – как ЕС трябва да се държи с Русия. Всички лидери на страните от ЕС са буквално шокирани и загубили дар слово след неотдавнашния неуспех на европейското обединение да бъде сключено споразумение за асоцииране с Украйна. За никого не е тайна, че украинското ръководство се огъна под натиска на Москва, подкрепена с руска помощ от 15 милиарда долара.
Лидерите на обединена Европа се питат има ли и каква е вината на Брюксел за провала с Украйна.
Проблемът с Русия и отношенията на Запада към нея е значително по-широк и дълбок от неуспеха с асоциирането на Киев. В най-новия период на Запад се зароди пълен негативизъм и враждебност към Русия на Путин. За Запада стана пределно ясно, че при сегашното управление на Путин, с Русия трябва да се води политическа и икономическа борба. Привържениците и защитниците на Москва буквално се спотаиха, с изключение на не голям брой “твърдоглави политици”.

По начало в трансатлантическите кръгове репутацията на Русия никога не е била добра, като бившите соцстрани влезли в ЕС и НАТО постоянно акцентираха пред западните си партньори, че тактиката на Москва е да бъде непреклонна и да си служи с недопустим политически и икономически натиск. Но в сегашния период, имам предвид случилото се с Украйна, изглежда боеприпасите на благосклонните към Русия се изчерпаха. Това се дължи както на външната, така и на вътрешната политика на Кремъл.

Възниква обаче изключинтелно труден за Запада проблем. Става дума за това, че международната общност ще продължи да се нуждае от Русия при решаването на безспорно значимите международни въпроси – от Сирия и оръжията за масово поразяване до Афганистан и Иран.
Ще напомня, че ЕС ежегодно провежда две срещи на високо равнище с Москва. В Брюксел се поставя въпросът какво може да включи ЕС в дневния ред на тези срещи, след като изглежда всички лимити са изчерпани. Нещо повече, как може Западът да провежда крайно твърда политика спрямо Москва и в същото време да не се превръща в огледално отражение на своя главен опонент.

Русия с всички сили се стреми да бъде световно призната като велика държава, която не отстъпва на САЩ. Някои западни кръгове правят внушението Русия да бъде изключена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която се явява своеобразен мозъчен център на най-развитите индустриални държави с пазарна демокрация.
Антируските лидери на Запад, по-специално в ЕС, залагат на няколко фактора за решаване на руския проблем.
Първо, шистовата революция ще намали ролята на руския природен газ от традиционните източници. Второ, ЕС предвижда създаването на единен енергиен пазар на Стария континент. Трето, ЕС започва антимонополно разследване против руския гигант Газпром. Четвърто, Германия, която дава насоки и тон в ЕС, планира да премине към получаване на електроенергия от възобновяеми източници. И пето, ЕС има планове за скорошно създаване на газова система, която да позволява изпращането на природен газ от Запад на Изток, вместо досегашната посока Изток – Запад.

Всички тези мерки, обаче, дори и при решителното им провеждане, няма да дадат в ръцете на ЕС мощни и сигурни лостове за въздействие върху Русия, поне в непосредственото бъдеще.