Аритметика на легитимността

 Почти всички журналисти постоянно задават един подвеждащ въпрос, а политическите анализатори неизменно градят „анализите” си върху него: „Колко сте вие, протестиращите?” или „Каква е вашата легитимност на фона на непротестиращите?”, или „Не е ли несъстоятелно да се протестира срещу една власт, избрана с гласовете на болшинството (от гласувалите) български граждани?”.

Защо казвам, че този въпрос е подвеждащ? Първо, защото броят на протестиращите манипулативно се съизмерва с броя на една група граждани, които участват в предварително опорочени избори, т.е. техният (на гласувалите граждани) брой, от една страна, е манипулиран и фалшифициран, а от друга – по никакъв начин не отразява реалните политически нагласи на българските граждани. Второ, защото протестиращите не протестират срещу гласувалите за избраната власт (техният брой в преобладаваща си част винаги е резултат от нечестни манипулации и престъпни фалшификации и в този смисъл по никакъв начин не може да легитимира избраната власт) техни сънародници, а срещу самата власт (депутати и правителство).

Крайно манипулативно е едно реално число да се съизмерва с едно имагинерно число.

В този контекст далеч по-резонен е въпросът: „Една група от 140 депутати-самозванци-болшинство (а всъщност всичките 240 депутати са самозванци), плюс стотина министри, зам-министри и т.н., повече ли е от броят на протестиращите?”

Защо са самозванци ли? Ами, защото от 1990 г. до ден днешен нито един избор – за НС, за местна власт или за президент – не е бил честен и легитимен. Избирателните списъци са пълни с „мъртви души” (почти един милион), една не малка част от които „мистериозно” се оказват гласоподаватели, корпоративният и купеният вот изкривяват до неузнаваемост реалните политически нагласи на българите, политически избираните избирателни комисии „обработват” изборните резултати и интерпретират спорните казуси винаги в интерес на партията (коалицията), която ги е избрала – дори само тези „пробойни” в Изборния кодекс, а те фактически са много повече, превръщат изборите в един политически дирижиран фарс, който няма почти нищо общо нито с демократичните изборни процедури, нито с реалните политически нагласи на гласоподавателите.

От 1990 г. до днес изборите винаги са били една гигантска фалшификация, която е една от първопричините за катастрофата, в която днес България се намира.

При това неоспоримо положение на нещата е повече от несъстоятелно „да си мерим гласовете” или „да си мерим електоратите”. Ето защо днес вниманието ни трябва да бъде насочено към „новия” Изборен кодекс, който управляващите се канят да гласуват и който по същество има за цел да циментира днешното порочно и престъпно политическо статукво. Сам по себе си този „нов” Изборен кодекс е повод за общонационални протести, ако не искаме да си останем в блатото на политическия цинизъм и произтичащото от него съсипване и разграбване на страната ни.