Глобални измерения на олимпиадата в Сочи

Президентът Обама и френският му колега Оланд, както и британският премиер Камерън отказаха да отидат на зимната олимпиада в Сочи, като форма на протест срещу политиката на руския президент Путин. Напразно западните медии се стараят да внушат, че политически Сочи е станал провал за Кремъл. Бойкотът на олимпиадата в никой случай не води до положителни резултати.

Както е известно, от времето на антична Гърция по времето на Олимпиадите са били прекъсвани всички военни действия, което говори еднозначно за мъдростта на древните, за разлика от политическото късогледство на САЩ, Франция и Великобритания.

Ръководителите на всички държави от постсъветското пространство, с изключение на грузинският лидер пристигнаха в Сочи, ръководени както от уважение към домакините, така и от откриващите се възможности за важни разговори с Путин и Медведев по въпросите на геополитиката и геоикономиката.

Отсътвието на Обама се оказа нож с две остриета. Първо, въпреки неуспешният бойкот на олимпиадата, в Сочи пристигнаха ръководителите на втората и третата икономики в света – китайският лидер Си Цзипин и японският премиер Синдзо Абе. Второ, в Сочи дойдоха ръководителите на Румъния, България, Гърция и Черна гора – т.нар.Византийско сдружение. Въпреки, че редица от тези държави са членки на НАТО и ЕС – формално отнасяни към Северноатлантическата общност, те не последваха примера на Обама, Оланд и Камерън. Защото за тях неотиването в Сочи би било крайно неприемливо от политико-икономическа гледна точка.

Имам предвид, че тези лидери разделят с Русия важни икономически интереси,  но мнозина от тях изпитват и симпатии спрямо позицията на Путин по много социални въпроси. Нещо повече, тези страни имат тесни икономически връзки с Русия, главно в енергетиката. В допълнение към това, срещите в Сочи бяха удобен повод за разширяване на връзките на бившите соцстрани с днешна Русия, която също като в тях е в процес на преход.

Тези контакти на най-високо равнище се проведоха въпреки масираната антируска пропаганда на Запад. Редица страни от Централна и Западна Европа, като Финландия, Холандия, Швейцария, Австрия и държавите от Прибалтика - Литва, Латвия и Естония, пристигнаха всеки със своя дипломатически багаж. Премиерът на Норвегия Ерна Солберг бе остро нападната от норвежката опозиция заради присъствието й в Сочи, но тя заяви, че в неофициален порядък може да повдигне някои деликатни теми при срещите си с Дмитрий Медведев. Става въпрос да бъдат разгледани проблемите между държавните енергийни компании на Русия и Норвегия, както и разработката на въглеродните залежи и рибните запаси в Арктика.

Италианският премиер Енрико Летта, въпреки политическата криза в страната му, също дойде в Сочи. Той разговаря с президента Путин в стремежа си да сключи многомилиардна сделка с Русия.

Една друга група лидери в Сочи бе представена от украинския президент Янукович и президентът на Молдова, който успешно завърши подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. В Сочи дойдоха, също така, ръководителите на Армения, Казахстан, член на Митническия съюз под шапката на Москва, както и ръководителят на Азербайджан, водещ остри териториялни спорове с Армения за анклава Нагорни Карабах.

За държавите от постсъветското пространтво, оказали чест на олимпиадата в Сочи, бе от съществено значение да разговарят с Путин и Медведев относно събитията в Украйна. Тези лидери вече бяха дошли до заключението, че западната общносот, въпреки широката медийна кампания, няма никакво намерение да похарчи време, енергия и ресурси за обновяване на евразийското пространство. В същото време Русия последователно се опитва да сглоби мозайката от държави от бившия СССР в нов тип обединение.
Отсъствието на Обама от Сочи откри удобна възможност за Путин да разговаря с ключови световни лидери, без да бъде в позицията на втора цигулка, след Америка. Така, че дори руското самолюбие донякъде да пострада от знаковото отсъствие на някои западни лидери, то на руските национални интереси не бе нанесена никаква вреда.