Кой предаде Левски

На днешният*ден, преди 141 години на най-черното бесило в предосвобожденската ни история със страшна сила увисва Васил Левски.
Изписани са хиляди страници за живота, делото и значението на тази емблема на Свободата.
Но винаги едно НО е подавало лисавата си глава и грозния си образ от тъмните дупки на историческата памет. Желанието на това НО е то да бъде забравено и изтрито от съзнанието на следващите поколения, за да може неговите отрочета, безликите Но-та да продължават да разяждат плътта на все още неосвободена България.

Васил Левски е хвърлен в устата на смъртта от българи! Не поп Кръстю, напразно обвинен в предателство и живял незаслужено с тази дамга на душата си, а все високопоставени българи, участвали в съдебната комисия, са закачили бесилото на врата на Светията - продали са го за рахатлъка си, така както Юда предаде за 30 сребърника Месията.
Дали е успял да внесе ред в гузната си съвест - ако въобще я е имал - Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, с дарените пари да се изгради паметника на този, който той предаде?
Ами останалите "герои", които искали да са на добро, под сянката на падишаха! Как са се чувствали Мито Каймакчийски, който бил в ръководството на българската църковно-училищна община и двамата членове на софийската градска управа (Меджилис) Мануил Стоянов и Петър Тодоров, ние можем само да гадаем, но със сигурност със самочувствие и със съзнание, че вършат едно велико добро за... своята родината.
Ще минат години и България ще попадне във властта на една прослойка от народа си, наречена комунисти, които ще извършват много по-зли и големи предателства спрямо народ и държава, едно от които е опита да се продадат този народ и тази държавата, пращайки ги в безкрайната сибирска пустош на СССР, пак заради личния рахатлък, под сянката на Ленин и Сталин. Но това предателство, на тези четирима българи над най-истинския българин е знаково и емблематично. То е оня родéн демон на българската народопсихология, където предателството от българи над българи е въздигнато на пиедестал.
Сигурен съм, че Апостола е проплакал миг преди да увисне на бесилото осъзнавайки тъкмо тази страшна истина - БЪЛГАРИ ДА ПРЕДАВАТ И ПРОДАВАТ БЪЛГАРИ.

*Води се един вечен спор дали Апостола е обесен на 18 или 19 февруари. Лично за мен това няма никакво значение, пред факта на предателството.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.