Приложим ли е финландския модел за Украйна

След еуфорията на Майдана, Украйна постепенно потъва в хаос. Засилва се заплахата от руска намеса. Русия е в състояние да тласне Украйна към гражданска война. И то война жестока и разрушителна. Москва може да провокира откъсването на Крим, населен с руско-говорящи. Почти същото важи и за Източна Украйна – промишленото сърце на страната. Това обаче крие заплаха украинците да се превърнат във вечни врагове на Москва. Нещо повече, това би разобиличило “носталгичните мечти” на президента Путин.

Може ли при тази ситуация Западът да изиграе конструктивна роля. Във Вашинигтон, Берлин, Париж и Лондон са почти убедени, че могат да изиграят такава роля. Затова на първо място е необходимо да бъдат съгласувани действията на ЕС и САЩ. Сега се ражда нова концепция, подържана и от двата бряга на Атлантика. Според тази концепция, Западът трябва сдържано и партньорски да даде да се разбере, че няма планове  “да открадне” Украйна под носа на Русия. Второ, да се опита да внуши на Кремъл, че за Русия, Запада и Украйна би било най-добре към Украйна да бъде приложен финландския модел.

Какво означава финландски модел? В общи линии, финландският модел означава независима и териториално цяла Украйна, която да води спрямо Русия политика подобна на финландската. Казано иначе, Киев да води политика на добросъседски отношения и взаимно уважение. Второ, финландският модел, отнесен към Украйна означава широки икономически отношения както с Русия, така и с ЕС. И нещо извънредно важно – неприсъединяване на Киев към военни съюзи, считани от Кремъл за враждебни. Тази стратегическа линия на Хелзинки е заложена още от 50-те години на миналия век от финландските президенти Паацикиви и Кекунен, когато бива сключен с Русия Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.

Според западни автори, за целта САЩ трябва да се опитат да обяснят на Москва, че опитите за дестабилизация на зараждащата се в Киев демокрация, поощряването на сепаратизма на Крим и Източна Украйна, да не говорим за открита или завоалирана намеса на Русия,  ще принудят Вашингтон да предприеме радикални контрамерки.

Какво се има предвид? Първо, САЩ да използват голямото си международно влияние, за да причинят на Русия значителни международни пасиви. Например, да бъде преразгредан статута на  Русия в Световната търговска организация, Световната банка, а също така за мястото на Русия  в голямата осморка на развитите индустриални държави.

Пред ЕС стои една неотложна задача – срочно да формира пакет за значителна финансова помощ за Украйна. В противен случай, Украйна ще потъне в деструктивен тотален хаос. Лидерството в изпълнението на тази задача естествено се пада на Германия, но и на Великобритания. За Германия е ясно, защото е водещата икономическа и политическа сила в ЕС. Но защо се приписва важна на роля и на Великобритания. Отговорът е прост – защото Лондон е убежището на задграничните капитали на украйинските и руските олигарси, а това му дава силни лостове за въздействие върху Киев и Москва.

Очевидно, САЩ и ЕС с помощта на Русия трябва и по-нататък да оказват натиск върху Киев, подкрепяйки “демократичните сили” и оказвайки косвена съпротива срещу набралите голяма инерция десни радикални паратии. Например, партията Десен сектор. Особено важно е да се внуши на победилите в украинската революция да не тръгват по пътя на отмъщенията и наказателните действия, а да се насочат към националното обединение и политическата сдържаност. Това е особено важно като се вижда днес, как бившия президент Янукович се издирва от новите власти за престъпленията му срещу Майдана.
Разбира се, всичко това като позиция и намерение звучи убедително и сочи изход от украинската криза. Но проблемът идва от това, че както е показала световната история, “революцията изяжда децата си”. И още нещо важно. Западът иска да бъде спрямо Украйна подобно на това, което за нея е Русия. Не искам да повтарям шаблонните твърдения на Москва, че Украйна била “другата Русия”.

Финландският модел за Украйна има значителен потенциал, не само икономически, но и политически, а най-вече относно сигурността. Но тук има едно голямо “Но” – украинците не са здържаните и рационални скандинавци, с тяхното почти непробиваемо самообладание. Така, че макар финландсият модел за Украйна да има много привлекателни страни, и да изглежда като реален изход от кризата в триъгълника Украйна-Русия-Запада, той все пак е доста труден за пресъздаване в силно разделената и исторически подвалстна на Русия Украйна.