Лясковец - вик за помощ

Ето така "живее" малкият град в голямата телевизия - кукерски фестивал, фолклорно надпяване, празник на смилянския фасул, на градинарската чорба, на овчарската гега...

Нека ви кажа нещо за малкия град.
Това е място, в което няма къде да отидеш след (или вместо) работа. Няма какво да видиш, посетиш, участваш.
В пет и нещо следобед вече си си у дома, ако имаш дворче - копнеш, ако нямаш - седнеш на терасата с чашка. Булките са вторачени в сериалите. Тийнейджърите - в компютрите.
Малкият град няма кино и чака телевизията да го забавлява. Читалището в малкия град е паметник на славно минало - внушителен, но безполезен.

Малкият град е мястото, където на фестивала на старата градска песен участниците имат числено превъзходство над публиката.

Малкият град строи паркове, градинки и чешмички - за това дава пари Европа. Не строи заводи, цехове и оранжерии - което ни трябва, от Китай ще си го внесем. От Гърция. От Македония. От Брюксел ще ни го спуснат с парашут...

Малкият град е дилема. Да избягам или не? Да бъда или да пия? Да мисля или да гледам новините?

Малкият град е диагноза.
Тази диагноза крещи за помощ. Какво да правя? Какъв е смисълът на съществуването? На кого съм нужен?

И като не си отговаря на тия въпроси, малкият човек в малкия град грабва пушката и... става новина номер 1 в голямата телевизия...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.