ПРОФ.ЙОНЧЕВ- "БЪЛГАРИЯ-СЪБУДИ СЕ!""България е пред затриване.!"

Новини: Националната сигурност
04 Ноември 2013 г. - 08:15 ч.
[ | ]

Самият проблем за Качеството на човешкия потенциал като основа на националната сигурност може и би трябвало да е предмет на специална конференция. Ще си позволя да изложа някои най-общи мисли.

Оставам с впечатление, че през последните десетилетия сякаш се работи целенасочено не за повишаване, а за снижаване качеството на човешкия потенциал на българската нация. Според мен това снижаване става главно в няколко насоки:

- Първо, през така наречения демократичен преход се извършва многопосочно „изсмукване” на знаещи, можещи, подготвени, талантливи, кадърни българи към определени чуждестранни центрове и страни. Подборът на тези българи вече става още от ученическата скамейка. Всичко това най-малко на БАН трябва да го казвам.

- Второ, по линия на емиграцията. България загуби (дано не и безвъзвратно, което зависи и от нас) повече от милион и половина българи, които са качествен човешки потенциал. Всичко това се вижда от мнозина, но не се прави това което трябва за неговото решение, а се прави така, че българи да търсят реализация и прехрана на западноевропейския пазар на труда.

- Трето, демографския срив, ниската раждаемост сред българите. Това не може да се разглежда изолирано от цялостното състояние на страната ни.

- Четвърто, перфидното снижаване качеството на човешкият ни потенциал, което започва още от средното образование. Проблемите за самото качество на средното, а и на висшето образовани у нас са доста. Тук искам само да маркирам някои аспекти на това перфидното духовно обезличаване на българската нация, което започва, повтарям още от ученическата скамейка.

Джордж Оруел в книгата си „1984 г.”, посочва че : „Който контролира миналото – контролира бъдещето. Който контролира настоящето – контролира миналото”. Според мен, днес, настоящето на Родината ни се контролира от сили работещи срещу българите и България, с всичките опасности за нашето бъдеще. Тези сили стремейки се да „контролират миналото ни”, да го поставят под свой контрол, ескалират политика на антибългаризъм. През 2013 година отбелязахме 100 г. от Балканските войни, 110 г. от Илинденско-Преображенското въстание, 95 г. от Дойранската епопея, 105 г. от обявяването независимостта на България и 70 г. от спасението на българските евреи. Тези важни годишнини от българската история се характеризират и с това, че пролича добре обмисления, внимателно планирания и провеждан антибългаризъм. Антибългаризмът по отношение на войните и въстанието, за подмяна на тяхната историческа същност, идва основно от Анкара, а и от други наши съседи. Може да идва, но той са вгражда в един много по-широко мащабен антибългаризъм, перфидно провеждан от по-близки и далечни среди. Ескалацията на антибългаризма най-видно се прояви при отбелязване 70 години от спасението на българските евреи. Тя продължава.

Но да се върнем към средното образование. Българските младежи се „облъчват” с не истини за българската история още от ученическата скамейка. Колко пъти сменяха учебниците по история? По колко учебници учеха и учат българските ученици днес? Учат българската история по учебници, финансирани от разни отворени и затворени задгранични фондации, присадени у нас и работещи срещу България! Какви ли небивалици залагаха, залагат и прокарват в тези учебници! Всичко това се прави понеже историческата истина за българската история не устройва силите, провеждащи и излъчващи антибългаризъм. И те не жалят пари, за да заменят историческата истина за българското минало с неистина, с фалшиви исторически концепции. Всичко това става по линията на добре обмислена и провеждана неолиберална идеология. Тази идеология води и до друго и резултатите вече са на лице. Все повече български младежи развиват и проявяват егоцентрични нагласи в противовес на колективизма, който все повече се обезличава като качество на българите. Когато историческата истина в учебниците по история се заменя с фалшиви исторически концепции, то те се разминават с други истини. Тези истини са в творби на българските класици в учебниците по български език и литература. Тези истини няма как да се променят. Тогава се предприемат стъпки, под различни перфидни подходи, да се извадят произведения на български класици от учебната програма. Когато обществеността реагира,гробокопачите на България оставят тези произведения. НО забележете, не се дават нужните часове да се преподават тези произведения. Когато преподаватели по български език и литература реагират и надигат глас, че часовете са крайно недостатъчни и че не могат да преподадат учебния материал, намират начини едни от тях да ги поукротят, а на други гласът да приглушат. Всичко това е с катастрофални последици за духовността и качеството на българската нация. Случайно ли е, че се прави така за министри на „Народното просвещение” да се слагат все министри, които не са в час по средното образование.

За обезличаване духовността на българската нация, която следва да е в основата на качеството на човешкия й потенциал, се работи перфидно и премислено. Това методично и целенасочено обезличаване започва още в „зората” на демокрацията от гробокопачите на България. Мога да приведа редица примери, когато под формата за декомунизация се премахват български духовни ценности, които успяхме да съхраним и през тоталитарните години. Искаше се и Кирилицата ни да заменят с латинска азбука. Не се ли лансираше тази идея чрез една държавна глава, която участваше и в откриване на конференцията. Слава Богу че устискахме. Въздържайки се да изброявам ред други, които не устискахме, ще посоча един съвсем „пресен” случай. Изпадналото в кома българско обществено съзнание не го забелязва или не може да схване същността му.

Става въпрос за следното. Започва се с църквата Света Неделя – костница на избитите батачани през 1876 г. Поборниците, останалите живи от Баташката касапница, преценяват че е грехота в църквата Света Неделя, пропита с кръвта на батачани да се водят църковни треби. Те решават тя да стане мавзолей на погиналите. За богослужение и църковни треби, на няма и двадесет метра по тяхна инициатива е съградена църквата Успение Богородично.Църквата Света Неделя е един от Паметниците на свободата. През 1955 г. църквата Света Неделя е обявена за държавен музей и се превръща в едно от най-посещаваните исторически места в България. Случайно ли е, че неотдавна костницата-музей църквата Света Неделя бе извадена от списъка на културните паметници и дарена на Пловдивската митрополия с последвалите трудно възприемани от здравия разум деяния на митрополит Николай. Това безнравствено решение, погазване желанието на поборниците и оскверняване тленните останки на баташките мъченици, не е случайно.

ПРИЗИВ ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАНТЕОН НА СВОБОДАТА:църква-костница и музей "Света Неделя" гр.Батак

Вижте  тук:
buditel1batak.blog.bg/history/2013/11/17/priziv-za-spasenieto-na-bylgarskiia-panteon-na-svobodata-cyr.1207286
 

В същото време правосъдието мълчи, че триетажната къщата на ул. Братя Миладинови 27, е продадена от Софийска община на Главното мюфтийство. А тази къща е дарена на държавата през 1931 г. от българския предприемач от македонски произход Димитър Станишев и неговата съпруга Луиза "на вечни времена". Дарителите са пожелали къщата на ул. Братя Миладинови 27 да служи за образуване на благотворителен фонд към Министерството на народното просвещение, от който да се отпускат стипендии на бедни българчета, родом или с произход от Македония и Западните покрайнини, за следване в български и чужди университети, т.е. за духовността. Незнайно как в началото на този век апетитният имот се оказва собственост на скандалното дружество „Софийски имоти”, което в края на 2001 г. го продава на Главното Мюфтийство за 544 920 лв.

Тези явления на пръв поглед сякаш се случват случайно. Но философската категория случайност се разглежда в единство с другата философска категория необходимост. И така, с поредица от случайности се преследва определена необходимост за някои. Въпросът е, че тези „някои” не са българите и България, въпреки че са обяздили и работят и посредством продажни български политици. Посяга се върху формираната във времето, уникална по своята същност култура на българската нация. Това пряко кореспондира, както с националната сигурност на България, така и с международната сигурност. „Културното влияние – според проф. Г. Стефанов - не се постига с чисто военни или политически средства. То не може да се декларира с правни норми. За постигане на една и съща цел в областта на международните отношения и външната политика може да се действа в различните сфери на отношенията едновременно. Средствата и начините в различнитесфери могат да се съчетават в различни съотношения, но те винаги остават специфични за всяка сфера. При това понякога икономическото проникване може да се окаже много по-ефективно от могъществото на военната окупация. Разрушаването на националното съзнание на един народ под формата на културна инвазия може да бъде много по-трайно и трагично от всяко икономическо, политическо или военно проникване в неговата страна”. Тъй че националната сигурност на България днес е застрашена, както от неизгодното за България икономическо проникване, така и от перфидната и многопосочна културна инвазия, ерозираща българската идентичност. Методично се работи от гробокопачите на България за разединение на българската нация. Колко е прав Радой Ралин като казваше че: „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”. Разбиване целокупността на българите не е случайно. Работи се методично за купуване и изкупуване на всичко българско.

Приключвайки с първия проблем, искам да посоча, че целта ми е преди всичко да поставя на вниманието проблема за Качеството на човешкия потенциал като основа на националната сигурност. Този проблем едва ли би могъл да се изчерпи и на специална конференция.

Вторият фундаментален въпрос е за отношението на българите към земята.

Това е проблем, който също се нуждае от специално обсъждане и взимане на спешни мерки за неговото решаване. Ще маркирам само някои важни аспекти.
В началото на ХХ в. българският народ премина през Балканските войни и Първата световна война. Връзката и отношението му към земята му помогнаха да превъзмогне катастрофалните последици от войните.

От средата на ХХ в. ние българите понесохме два катастрофални земетръса, свързани със земята, отразили се на нашата народопсихология.

- Първият, е с колективизацията след 9.ІХ.1944 г., чрез който се посегна, за да се среже отколешната естествена връзка на българина със земята. Все пак земетръса не бе смъртоносен. Българското село и българското земеделие и при тази екстремна ситуация успя да оцелее. Въвеждането на аграрно-промишлените комплекси бяха недомислица, но не бяха смъртоносни. Успяхме да съхраним отношението си към земята и земеделието ни бе на висота и конкурентноспособно.

- Вторият, е свързан с ликвидационните съвети и връщането на земята в реални граници. Питам Ви, тази идея не бе ли лансирана също чрез една държавна глава, която също участваше в откриването на конференцията. Специалисти на запад, които бяха запознати със състоянието на земеделието в България, в прав текст го казаха: ”Това могат да го направят само луди хора”. Дали това е лудостта на стратезите на прехода или е добре премислено и планирано деяние от задграничните нотабили и прокарано чрез обяздените от тях български политици,е друг въпрос. Тук на него няма да се спирам. Може да е нескромно от моя страна, но съм писал и по този въпрос.

Днес сме изправени пред въпроса за българската земя, ситуация създадена от стратезите на прехода и българските политици или чрез тях от задгранични нотабили.

В дните след конференцията въпросът с българската земя стана злободневен. Ако започна да пиша, писанието ми ще стане доста дълго. Още повече че въпросът за продажба на българска земя кореспондира с националната сигурност и със ситуация в страната. Възникват много въпроси свързани с отношението ни към земята и произтичащи от дебата за продажбата на земя. Затова ще изложа някои въпроси и при търсене на отговорите им да се разкрива истината!

- До какво доведе деянието за връщане на земята в реални граници?

- Окрупняване на земята ли се получи, чрез връщането й в реални граници или до нейното раздробяване?

- Това не бе ли замисъл за създаване на условия за изкупуване на безценица българската земя?

- Колко земя е изкупена от чужди субекти с подставени лица с българско гражданство?

- Каква е точната статистика за собствеността и собствениците на българската земя?

- Как да се отнасяме към писмо на Американската търговска камара в България внесено с вх. № 439-00-139 от 19.11.2004 в деловодството на НС, адресирано до г-жа Камелия Касабова, тогава зам.председател на българския парламент? Писмото е адресирано и до посланиците на САЩ, Израел и Турция в Република България. Как да си обясним, че с писмото се иска да се извършат промени в българската Конституция за разрешение на чужденци да купуват българска земя?

- Милтън Фридман – едно от най-големите имена в световната икономическа наука, носител на Нобелова награда по икономика, предупреждава че: „… честите предложения да се продават предприятия на чужденци … Смятам че това би било грешка. Първо, продажбата може да се осъществи по много ниски цени, почти на безценица… Второ, в дългосрочен план и от политически съображения не е препоръчително една голяма част от средствата за производство на дадена страна да се намира в ръцете на чужденци. Запомнете едно: чужденците няма да инвестират във вашата страна, за да помагат на вас, а за да помогнат на себе си. Чужденците трябва да са напълно свободни да инвестират, но само при положение че това е в интерес на вашата страна.”. Питам Ви земята средство за производство ли е и кореспондира ли това с националната сигурност?
- На каква цена се разпродадоха предприятията и средствата за производство на България?

- С оглед на националната сигурност как да преценим досегашната приватизация и „привличане” на чуждестранни инвестиции, в това отношение и по отношението на земята като абсолютно благо, като наивност и безотговорност или като престъпление?

- Не е ли необходимо на този етап у нас да се въведе и мораториум на приватизацията?

- Не е ли по-добре за България да не се допусне продажбата на печатницата на БНБ?

- Кои са тези които се интересуват от печатницата на БНБ?

- Ако към края на ХІХ в. „основата на системата, която все повече разделя цивилизованото общество, от една страна, на неколцина Ротшилдовци и Вандербилдовци, собственици на всички средства за производство и издръжка, и от друга страна – на огромна маса наемни работници, чиято собственост се състои само в тяхната работна сила”, (Карл Маркс, Фр. Енгелс Избрани произведения в два тома, т.ІІ с. 464) то каква е днешната основа на системата?

- Дали в основата на днешната глобална криза не са отново „неколцина Ротшилдовци и Вандербилдовци”?
- Каква е националната цел на България (Имаме ли такава цел?) и имаме ли хармонизираност между елементите на икономическата политика в преследване на националната цел?

- С оглед на националната сигурност как да се отнасяме към бежанския поток?

- Според Кристалина Георгиева: „В България имаме изоставени села, райони, в които населението е религиозно по-близо до сирийците. Повечето от тях, макар и не всички, са мюсюлмани. В някои от малките ни градове има по-добри условия за прием, защото има по-добра перспектива да се намери за тези хора работа”. Вярно ли е че тези бежанци се планира да се настаняват основно в Тракия и Рило-Родопския масив?

- Вярно ли е че в населените места в Родопите където кметовете са избрани от ДПС активно работят за настаняване на „религиозно по-близките им бежанци”, и такива не само от Сирия, а и от Мароко, Алжир, Ливан, Египет и от др.?

- В книгата си „Апостолът ни завеща …” на стр. 283 пиша, че: „Днес турската външна политика се ръководи от проф. Ахмет Давутоглу. Той е свързан с интелектуалното течение неоосманизъм, чиято основна идея е за общност между страните, които някога са попадали в Османската империя. В теоретичен план се лансират и идеи за тази общност. Логично е, че на даден етап, при благоприятен за Турция развой на събитията, да се предприемат действия за прилагане на тези идеи в практиката. Не случайно витаят разни идеи. Случайност няма и в лансирането на някакъв си „балканско-ориенталски” център между Албания, България, Турция и Македония. В същото време се предлага паралелен на него православен център между Гърция, Сърбия, Черна гора и Румъния, с което България се откъсва от православието. Затова никак не е случаен и „казусът Славяново”, който е една брънка от цяла верига подобни „случайности”. Трябва да си слепец и глупак, за да не видиш и проумееш как турската политика работи в тази насока и какво може да стане, ако се запази тази турска политика с влизането на Турция в ЕС.” Дали не се излиза на финалната права за реализиране на този „балканско-ориенталски” център?

- Дали на българите мюсюлмани и тюркоезичните българи ( наричани от някои „турци”) са им по-близки бежанците мюсюлмани (според Кристалина Георгиева: „много от бежанците ще са в България задълго”) от тези на българите християни?

- Случайно ли е, че в продължение на десетилетия се разбиваше целокупността на българите по религиозен признак?

С оглед националната сигурност:

България – Събуди се!

Димитър Ал. Йончев 

 Ето линк към матриала

• 
• 
•