С какво толкова разполага НАТО?

Няма да обръщам основно внимание на въоръжението и на това с колко танкове и ракети разполагат противниците, НАТО и Русия , а  на други, много по-важни неща.

Първо, нека си дадем сметка, че НАТО е организация съставена от много държави, всяка от която си има собствена политика, цели и интереси и те далеч не са еднопосочни.

НАТО по същество, това са САЩ плюс Великобритания. Останалите армии представляват така да се каже “Гола вода и кал по гърба, рибки в ушите и водорасли в джобовете:)”.

Германската армия (Бундесвер) наскоро премина от наборна военна служба към така наречената доброволна и не се забелязва кой знае какъв ентусиазъм сред младите германци да се записват в нея. Основният и контингент са предимно източногерманци, поради простият факт, че безработицата в Източна Германия е доста по-голяма от тази в западната и част.

За мотивацията и “бойният и дух” може да прочетете разказа на един руснак, който е служил девет месеца в нея -

www.sdelanounih.ru/pro-nemeckuyu-armiyu-ili-kak-ya-sluzhil-v-bundesvere/.

Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли.

Подобно е положението и в другите европейски армии. Друг е въпроса и каква може да бъде мотивацията на тези граждани на “обединена” Европа, за да воюват .

Демокрацията ли, пазарната икономика , или правата на хомосексуалистите и на травеститите, може би?

Любовта към Отечеството, която е най-силната мотивация на един боец, отдавна се е превърнала в “мръсна дума” в Западна Европа, където от десетилетия тържествуват нихилизма и национал-мазохизма.

Да не говорим, че в Европа повечето националисти, които са едни от малкото останали що-годе, “здрави сили”, симпатизират повече на Путин, отколкото на собствените си “лидери”, повечето от които са хомосексуалисти.

Един обективен анализ показва, че  всъщност най-подготвената армия в Европа  е швейцарската, колкото и парадоксално да звучи - www.extremecentrepoint.com/archives/7164.
Швейцария обаче  е неутрална държава и не участва в никакви военни блокове.

На практика излиза, че от европейските държави, по обясними причини, най-много внимание на отбраната си отделят именно страните, които граничат с Русия – Полша, Финландия , Литва, Латвия и Естония, но те нито имат силата, нито куража да влязат във въоръжен конфликт с нея.

Франция е насочила основно погледа си към Африка - Либия и Мали, а и най-боеспособната и част, всъщност е “Чуждестранният легион”, в който между другото служат и доста руснаци.

Друга сериозна военна сила в НАТО е Турция и тя от векове наред си съперничи с Русия на международната арена. Само че, в днешната ситуация южната ни съседка нещо си замълча и изпрати флота си на учение в Средиземно море, а не в Черно.

Явно няма намерение да се ангажира сериозно в “Кримската криза”. Плюс това отношенията и с най-големите и доскоро съюзници, САЩ и Израел, чувствително охладняха, даже направо замръзнаха през последните години и едва ли те ще предприемат нещо заедно.

Друг е въпроса, че според мен, Турция има интерес ситуацията в Европа да се дестабилизира, за да може да реализира собственият си проект, наречен от външният и министър Ахмед Давутоглу - “Стратегическа дълбочина”.

Посоката на този проект е на Запад, тоест насочен именно към Балканският полуостров и впоследствие към останалата част на Европа. Така че, те нямат интерес в момента да се конфронтират с Русия, още повече, че турците имат и сериозни икономически отношения с Руската федерация.

САЩ си остават най-сериозната военна сила в НАТО, но е очевидно, че вече не им достигат сили и желание да се ангажират в конфликти по целият свят. Тази година се изтеглят от Афганистан, след като дадаха хиляди жертви, похарчиха милиарди долари, без да постигнат абсолютно нищо.

Не посмяха да се включат директно във войната в Сирия , оправдавайки се с това, че Асад бил предал всичките си химически оръжия, все едно, че не може да води война и с друг вид въоръжение.

На практика предадоха Грузия през 2008г., в твърде кратката и война с Русия, обещавайки и подкрепа и показвайки и среден пръст след това.

Нещо подобно се получи и сега с Украйна. След гръмките обещания, накрая се оказа, че ще подкрепят украинската армия   ( доколкото въобще съществува), единствено със суха храна:)

А иначе украинските “главнокомандващи” продължават да издават виртуални заповеди, които естествено се и изпълняват виртуално:)

САЩ са голяма работа, но само тогава, когато си имат работа с “умрели лисици” като Ирак или някоя друга треторазрядна държава. Видят ли обаче дебелият край на тоягата, тогава започват елегантно да се оттеглят и извиняват, че сега не могат нищо да направят.

Очевидно е, че те продължават да стесняват границите си на влияние, подобно на късната Римска империя, която непрекъснато се е свивала и местила отбранителните си линии все по-близо до Рим, докато накрая и “Вечният град” пада под ударите на германските племена.

Такова поведение съвсем естествено ще подклажда все повече апетита на Кремъл да настъпва и това е съвсем естествено и разбираемо. Или настъпваш или загиваш, средно положение няма.

Друг извод. който може да се направи от днешната ситуация е, че и нас НАТО ще ни пази, ама друг път:)