Едни безсмислени избори

Нови избори на хоризонта, т.е. много надежди и хиляди разочарования. На старта на предизборната кампания партиите започнаха със стандартните клишета, че „това са най-важните избори”, че „те ще определят нашето бъдеще” и че „евродепутатите ще защитават националния интерес”. Нищо подобно. Нека първо си дадем сметка какво представлява Европейският парламент (ЕП) и какъв е механизмът за вземане на решения в самия Европейски съюз. До подписването на Договора за Европейски съюз в Лисабон през 2009 г. ЕП е институцията, която изпълнява най-периферната роля в него, законодателни функции са й вменени едва с ДЕС от Лисабон, но те не са еднолични, а споделени със Съвета на ЕС, който включва по един представител на държава членка на министерско равнище. Наред с това обаче чл. 4 от ДЕС постановява, че Европейският съвет дава импулсите за по-нататъшното развитие на Съюза и определя общите политически насоки на това развитие, а нейният председател представлява целия ЕС в системата на международните отношения. Европейският съвет включва държавните глави или правителствените ръководители на страните членки и председателя на Комисията. Комисията от своя страна е изпълнителният орган на ЕС, но има право на законодателна инициатива, която я превръща в „двигател на европейската интеграция”. Важно е да се прави разлика между Съвета на ЕС и Европейският съвет – две напълно различни институции в рамките на ЕС. Както се вижда сложната институционална подредба на ЕС го прави не особено прозрачен за гражданите, далеч не толкова демократичен за колкото го представят и не толкова ефективен, колкото ни се иска. Преувеличената роля на ЕП и непрекъснатото ни облъчване с политически речи и заклинания е цинично, защото неговата роля е твърде размита и имагинерна. Единствената полза за българските партии от предстоящите избори е да си премерят големината на партийните ядра и да уредят свои хора (било то кръстници, съпруги или деца) на сладка чиновническа служба с безброй необосновани пътувания по оста София – Брюксел – Страсбург и солидна европейска заплата, сравнена с трохите, с които е принуден да се задоволява същият този електорат, който ще й я осигури. Мит е и, че бидейки в ЕП българските депутати ще защитават националния интерес. В пленарната зала депутатите не са разпределени по национален принцип, а по парламентарни групи, а и дори да не беше така бройката от 17 депутати, които България трябва да излъчи, на фона на 751 общо не звучи сериозно, за да има претенциите дори да бъде някакъв сериозен фактор, който би могъл да защитава „националният ни интерес”, а и той е твърде разтегливо понятие в устата на всеки отделен политик/бюрократ. Светъл лъч е в някаква степен възможността, която ДЕС от Лисабон дава на европейските политически семейства да предложат преди изборите фигура, която да оглави бъдещата Европейска комисия, но все пак става въпрос само за възможност, не и за задължение. На практика излиза, че житието и битието на европейският гражданин ще се определя отново на тъмно и по начина, по който решат основните играчи – Германия, Франция, Великобритания в двете големи европейски партии – ЕНП и ПЕС. А нашите депутати ще вдигат ръка, така както им бъде заповядано и то не от някакви тайнствени мрежи, а от закона на йерархията.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→