Владимир Путин замина за Китай с основната цел да покаже на европейските си партньори, че твърденията за насочването на "Газпром" на изток стават реалност, така че не Русия трябва да се притеснява от санкции, а Европа - от загуба на доставки. Още през 2006 г. той подписа в Пекин меморандум за сключването на договор за продажба на газ на Китай, след което започна безкрайна сапунена опера, в която пред няколко месеца руски представители обявяваха скорошното му случване, но то все се проваляше. Къде е причината за това?

Първо - ширещата се представа, че енергийните потребности на Китай са толкова огромни, че няма как да мине без руския газ. Китай е въглищна държава и това е политика, свързана с енергийната безопасност (въглищата се добиват в страната и енергетиката не зависи от внос), често за сметка на екологичната.

Още през 90-те години, когато започнаха преговорите за евентуални газови доставки от Русия, китайците си го казаха направо: нямаме никаква изгода да купуваме вашия газ, който е много по-скъп от нашите въглища. И така - 20 години.
През това време Пекин променяше баланса на енергийните си ресурси, но със скоростта на костенурка - за последните 10 години делът на природния газ се увеличи от 2.5 на сегашните 5%, или около 100 млрд. кубически метра годишно.

Второ - самият Китай е голям производител на газ, 7-и в света, като от 2000 г. собственият му добив нарастваше със 7-8 % годишно. Разликата днес в полза на вноса вече е само около 40 млрд. куб.м - по-малко от руския износ за Украйна в най-добрите години. Освен това Китай може да си доставя втечнен газ откъдето поиска - Австралия, Югоизточна Азия, Африка или Близкия изток.

Това е тайната на продължителната китайска несговорчивост към руските оферти. Междувременно Пекин прагматично реши и въпроса с газопровода от Туркменистан, която му предложи не само по-изгодни цени, но и достъп до находищата и контрол върху тръбата - нещо немислимо за Москва.

И ако Китай следва собствените си прагматични интереси и не желае да пръска средства, сключената най-накрая от Путин газова сделка е на път да бие всички рекорди в това отношение - и олимпиадата в Сочи, и предстоящото наливане на пари в Крим.

На принципа, на който работи путиномиката, главното за топ 30-те руски компании начело с "Газпром"  не е да създават стойност, а да източват бюджета. Газовият договор с Китай открива широки хоризонти за това заедно с китайските кредити, които ще плащат бъдещите поколения. По петролната сделка взехме 25 млрд. долара, сега сумата ще е най-малко двойна.

Накратко, от газовата сделка с Китай бюджетът на Русия няма да получи нищо. Това, което се планира, е полагащите се на държавата приходи от разработването на източносибирските находища да се подарят на китайците.

В случая има две новини. Добрата е, че Путин не е вечен и все някога това безумно хвърляне на националните богатства на вятъра ще се прекрати.

Лошата е, че договорът вече е подписан, а това означава, че Русия - само за да "натрие носа" на Запада - е била готова на колосални отстъпки. И дори след време да се наложи промяна или разтрогването му заради неприемливи за страната условия в него, това също ще бъде болезнен процес.