Навън

Навън денят е започнал да расте. Виждам го, нищо, че днес валеше и пурпурни облаци закриваха небето. В стаята ми бе много тихо. Не по онзи напрегнат и зловещ начин, с който бях свикнал, а меко и пастелно. Приятно.Успокояващо.

Обичам поредните дни, в които не излизам, отделят ме от всичко и от всички. Стените ме прегръщат и пречистават. Хората не умеят да прегръщат толкова чисто, те винаги са в плен на мислите и чувствата. А стените са свещени. Хладни. Облягам глава на тях. Нямат пулс, нямат сърце.

Те имат чудесния шанс, да не са се родили хора. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.