След "фарса" с изборите: Ще изпрати ли Путин нова вълна от войски в Украйна?

Въпреки вълната от украински атаки с дронове, президентът на Русия Путин ще бъде доволен от начина, по който властите организираха първите парламентарни избори в страната по време на война, и сега може да разпореди нов кръг на мобилизация. След три дни на внимателно режисирано гласуване управляващата партия на Путин "Единна Русия" се очаква да получи рекорден брой места в долната камара на парламента, докато обсадената вътрешна и изгнаната опозиция беше ограничена до символични актове на несъгласие.

След като почти всички гласове бяха преброени от лоялната към Кремъл избирателна комисия, чийто председател заяви, че Русия няма нужда от демокрация по западен образец, „Единна Русия“ е на път да спечели 57 процента от гласовете, което би увеличило броя на местата ѝ в Държавната дума от 315 на 355 от общо 450, пише The Times.

На власт от почти 27 години, Путин представи изборите като референдум за войната в Украйна, която продължава вече четири години и половина – по-дълго от Първата световна война или съветската борба срещу нацистка Германия. Почти 90 ветерани от войната в Украйна ще влязат в парламента, заяви представител на „Единна Русия“. Има опасения, че Путин може да използва официалните резултати като оправдание за насилствена мобилизация на стотици хиляди нови войници.

Комунистическата партия е на второ място с 13 процента, докато ултранационалистическата Либерално-демократична партия е с 9 процента. Единствените други партии, които са преминали 5-процентния праг, са партията "Нови хора" с 8 процента и "Справедлива Русия" с 5 процента. И петте партии подкрепят войната в Украйна.

Гласуването се проведе на фона на "безпрецедентни" атаки с дронове, при които загинаха трима души в районите около Москва и беше нанесена щета на част от нефтопреработвателния завод в столицата, съобщиха властите.

"Яблоко", единствената антивоенна партия, регистрирана за изборите, беше внезапно изключена от избирателните листи,

след като отбеляза скок в подкрепата, главно сред по-младите руснаци. В Чечня Рамзан Кадиров, подкрепяният от Кремъл лидер, спечели 99,85 процента от гласовете, съобщиха официални представители.

Електронното гласуване, което според критиците значително увеличава възможностите за изборни измами, ограничи потенциала за изразяване на несъгласие. Независимите изборни наблюдатели също бяха подложени на масивен натиск, а опозиционните медии съобщиха за нападения и поне едно отвличане. На държавните служители беше наредено да гласуват в опит да се повиши избирателната активност, която според избирателната комисия е била 59%. 

Изборите в Русия винаги са потенциален фокус на несъгласие и Путин все още пази неприятни спомени от зимата на 2011–2012 г., когато изборните измами предизвикаха масирани протести срещу неговото управление в Москва.

Този път обаче опозицията се ограничи до призиви към своите поддръжници да унищожат бюлетините си, да пристигнат заедно в избирателните секции по обяд като безопасен, макар и до голяма степен неефективен, протест, или да гласуват тактически за която и да е друга партия, освен „Единна Русия“, въпреки че всички те подкрепят нахлуването в Украйна.

Последната тактика, която беше популяризирана от Юлия Навалная, вдовицата на покойния опозиционен лидер Алексей Навални, беше остро критикувана от „Яблоко“.

Силите на Путин контролираха гласуването в окупираната Украйна, където жителите гласуваха в присъствието на въоръжени и маскирани руски войници, включително в районите на фронта.

Президентът Зеленски заяви през август, че украинското разузнаване е установило, че Кремъл планира да мобилизира още 300 000 войници за фронта след изборите.

Русия вече е провела така наречената "скрита мобилизация" в градове като Пенза, който има половин милион жители и се намира на 350 мили от Москва. Офицери от военната служба, придружавани от неидентифицирани мъже с балаклави, се появиха неочаквано там през юни.

Кая Калас, върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, определи изборите като фарс.