KC-46 Pegasus: Самолетът-цистерна, който може да реши изхода от война в Индо-Тихоокеанския регион

Освен ролята си на самолет-цистерна за дозареждане във въздуха, KC-46 би могъл да служи и като възел за събиране и предаване на данни (сензорен възел) над обширните пространства на Тихия океан, което допълнително повишава значението му.

Военновъздушните сили на САЩ увеличиха почти четирикратно тавана на договора за продажба в чужбина на самолета KC-46A Pegasus на компанията Boeing, като го повишиха от 5,7 милиарда на 19,1 милиарда долара. Това означава, че на Boeing ще бъде разрешено да продаде самолети KC-46A и свързаното с тях оборудване и поддръжка за още около 13,4 милиарда долара, преди да се наложи ново одобрение от страна на Пентагона.

Увеличаването на тавана на договора е в подкрепа както на настоящите клиенти на KC-46A – Япония и Израел, – така и на потенциални бъдещи купувачи като Катар, който вече е получил разрешение за евентуална покупка на четири самолета. Важно е да се уточни, че все още не са преведени средства и не са поръчани допълнителни самолети. Въпреки това, трикратното увеличение на тавана сигнализира за очакванията, че търсенето на тази платформа от страна на съюзниците ще бъде голямо. Причината е ясна: в Индо-тихоокеанския регион, където конкуренцията и мащабите на операциите нарастват, именно далечината на полета на самолетите (и съответно достъпът до гориво) ще определят възможностите за участие в бойни действия, пише за TNI Харисън Кас, писател и юрист, чиято дейност е съсредоточена върху националната сигурност, технологиите и политическата култура.

Усъвършенстваната китайска система за ограничаване и забрана на достъпа (A2/AD) има за цел да направи провеждането на операции в близост до Китай изключително опасно. Чрез използването на ракети с голям обсег, системи за противовъздушна отбрана, изтребители, подводници, системи за разузнаване, наблюдение и целеуказване (ISR) и други средства, Китай действително е създал мрежа, която възпрепятства достъпа. Същевременно военновъздушните бази в региона – в Япония, на остров Гуам и в западната част на Тихия океан – са все по-уязвими за ракетни удари.

В отговор на това САЩ залагат на концепцията за разсредоточени операции, при които самолетите се разполагат в повече бази и на по-големи разстояния. Проблемът тук е огромната площ на Тихия океан. Преместването на изтребителите по-далеч от обсега на китайските ракети неизбежно ги отдалечава и от техните цели.

Тук на помощ идва KC-46 Pegasus, който действа като средство за увеличаване на обсега на полета. Създаден на базата на военна модификация на Boeing 767, KC-46 превозва приблизително 212 000 паунда (около 96 тона) гориво и може да обслужва двата основни западни стандарта за дозареждане във въздуха: система с твърда щанга (управлявана чрез електродистанционна система) и система с гъвкав маркуч и конус (тип „маркуч-конус“). Самият KC-46 също може да бъде дозареждан във въздуха, което му осигурява забележителна продължителност на полета и позволява на изтребители с ограничен боен обсег да действат в много по-широк радиус. Освен ролята си на самолет-цистерна, KC-46 служи и като мрежов възел; съвременните комуникации и архитектура за обмен на данни позволяват на този голям самолет за дозареждане да стане част от по-широка бойна мрежа. Всъщност Военновъздушните сили вече проучват възможността за използване на KC-46 като възел за предаване на комуникации и данни – способност, която би била особено полезна при евентуален бъдещ конфликт в Индо-тихоокеанския регион.

KC-46 вече се радва на интерес сред съюзниците на САЩ в Индо-тихоокеанския регион.

Напълно логично е Япония да бъде клиент на KC-46, тъй като страната се намира на предната линия при всяка кризисна ситуация в Западната част на Тихия океан. Съюзническите самолети, действащи в района на Тайван, Източнокитайско море, Филипинско море и островите Рюкю, са изправени пред огромни разстояния; машините в този регион просто нямат достатъчно гориво, за да стигнат до зоната на бойните действия, да маневрират с висока мощност, да използват форсаж, да останат продължително време в района на операцията и да се пренасочат към алтернативно летище при евентуална повреда. За да имат съществен принос, тези самолети се нуждаят от цистерни.

Същевременно възможностите на Китай затрудняват използването на самолети-цистерни. Макар KC-46 да е по-устойчив на заплахи от по-старите модели, той все пак си остава голям, лесно забележим и нестелт самолет, базиран на конструкцията на Boeing 767. Той не може да навлиза в зоните, контролирани от китайските системи за ограничаване на достъпа и възпрепятстване на маневрирането (A2/AD), където рискът е най-голям. Освен това Народноосвободителната армия (НОА) на Китай ясно осъзнава значението на самолетите-цистерни и активно ще се опитва да ги изтласка назад чрез изтребители и ракети с голям обсег. По този начин тя би могла драстично да ограничи ефективния боен радиус на американските изтребители.

Увеличаването на тавана на договора за KC-46 показва, че този самолет-цистерна ще играе важна роля в бъдещата стратегия на съюзниците. Това не е изненада. Парадоксално е, но същевременно самолетът е по-уязвим от всякога. Основната реалност обаче остава непроменена: изтребителите не могат да участват ефективно в конфликт с Китай без възможността за увеличен обсег, осигурявана от самолети-цистерни като KC-46. Следователно, при вземането на решение за закупуване, необходимостта от този тип самолети вероятно ще надделее над съображенията за тяхната уязвимост.