Ние, православно - патриотичните хора сме срещу вас, мръсни интелектуалци

Вълна от недоволство заля интернет пространството, след като за пореден път актьор се оплака от шума, който вдига хорото пред Народния театър "Иван Вазов", пречейки на представленията вътре. 

В свой коментар във Facebook Мария Касимова-Моасе припомня, че преди време, когато е проверила дали хорото е легално, е започнала кампания срещу нея, като дори е била наричана антибългарка. Ето какво пише тя в социалната мрежа: 

Понеже преди години отнесох (и още нося) страшна омраза, защото дръзнах да проверя дали това хоро пред Народния театър е легално, темата ме вълнува. Не беше легално. Спряха го за някакво време, в което цели групи се вълнуваха какво точно и колко гадно да ми направят. Две жени ме бяха търсили (сгрешили бяха деня), където тогава играех, за да се разправели с мен. Това, че се възпротивих какъвто и да е шум да се носи пред театъра, защото просто пречи на работата му и няма как него да преместим, беше основна бухалка срещу моя милост в опита ми да бъда вицепрезидент. Нарекоха ме антибългарка.

В битката за елементарна култута и уважение към собственото изкуство на най-големия ни театър се включиха няколко гласа. Театърът не се включи. Тогавашното му ръководство, както и това днес - също. Кметовете също мълчат. По време на онази президентска кампания Генка Шикерова ме попита ако спечелим изборите с Лозан Панов, ще изляза ли да играя хоро пред президентството с хората. До тази дълбочина влезе моята съпротива - да бъда посочена за погнусена от традициите си…

Както четете в този отчаян актьорски статус, вече е абсолютно непоносимо. Аз оставам на позициите си - пред театъра не е място за никаква музика, когато вътре се работи. Има десетки други места, но простотията иска да е “на центъра”. Да пречи и да се бие в гърдите “Булгар, булгар!”. Аз просто се отказах да ходя там в тези часове. Бяха ме заплашили, че ще ме залеят с киселина. Имам други неща да правя в живота си и достатъчно много хора, на които съм скъпа. Това там може да спре, когато го поискат всички - от хората, които осъзнават, че театърът ни също е наша култура, до институциите, които не ги е страх да си поемат ролята. Изумена съм от човешката наглост и способност за насилие. Гневна съм от мълчанието на управляващите, ама те от русия треперят, що да не се гънат и пред терора на декоративните патриоти?! Знам чудесно какво трябва да се направи. Всички го знаем. Но позволяваме актьорите да не могат да си свършат работата в нашия театър. Толкова ми стана тъжно от този статус! Прекрасното представление е потънало в нахалната простащина на… гръцко, “Бяла роза” и диджей… Голема българщина, няма що!

Вазов отдавна нямаше да е одобрил това. Не е създавал българския драматургичен жанр, за да му бият тупани, докато пиесите му се играят вътре. Когато е пишел в кабинета си и по Раковска са минавали шумни граждани, майка му излизала на балкончето и ги смъмряла с “Тихо, тихо, че Ваньо пише!”. И хората млъквали. Сега днешните хора може би и не знаят къде е тая къща с това балконче… Където лично Царят отива да даде на писателя званието “Народен поет”, създадено за Вазов и невръчено никому другиго. Не е имало хоро - София се е приемала за град. И българите са уважавали творците си. Това е патриотизъм.

Съчувствам на артистите! От скромната си трибуна призовавам някой да се опомни и да не позволява тази подигравка да продължава.

Според музиканта Венцислав Мицов става дума не за патриотизъм, а за "наказателна акция". В своя Facebook той пише: 

В една от книгите на Вонегът имаше една мисъл, която някой написал в една тоалетна:

“Ние не пикаем във вашите пепелници, за това ви молим да не хвърляте фасове в нашите писоари”.

Сетих се за нея по повод темата за хора̀та пред Народния театър.

Тия хора̀ не са признак на патриотизъм и българщина. Те са наказателна акция, провокация.

Виждал съм дъжд, як порой, двама души с една колона и яко “Бяла роза”. Ама яко. И съм влизал точно тогава в театъра и вътре се чува. Ама яко се чува.

Тоест - това си в чиста акция по каталог - ние, православно - патриотичните хора сме срещу вас, мръсни интелектуалци.

Истината е, че крайните либерали едно време иронизираха фолклора. От другата страна неокумонетата квазиконсерватори им отговориха с качамак от “българщина” в агресивен формат.

И така стигаме до днес - фенове на Радев защитават тая свинщина, фенове на либералите яростно отричат.

Също като при оная мисъл на Вонегът.

Едните имаме писоари, другите - пепелници.

И пикаем вътре или хвърляме фасове.

От цялата тая работа потърпевш е не Народния театър.

Потърпевши са младите, които виждат какво е отношението ни към културата.

И към традициите.

Апропо - автентично хоро върху ресторантски композиции няма.

Няма и автентични патриоти, които се подмокрят от Путин или Тръмп…

На подобно мнение е и Радослав Бимбалов, който пише:

Може би някога, в самото начало, “Хорото пред Народния” е било някаква малка флашмоб идея, нещо невинно и импулсивно.

Само че отдавна не е това.

“Хорото пред Народния” се превърна в емблема на Новата Нормалност, която демонстрира кресливо надмощие над всичко, което може да бъде нарочено за “прекалено културно” и “елитарно”, “не-нашенско”.

Организираната простащина е по-организираната престъпност у нас.