Последен танц

 Последният ден на лятото..Двамата вървяха по брега,хванати за ръце.Хладката вода се разливаше по мекия пясък и мокреше краката им.Лек топъл вятър подухваше от време на време.Красивата Луна и звездите огряваха глухия и самотен плаж.Небето беше прекрасно,точно както тяхната истинска любов.В далечината се съзираха малки светлини на кораби.Нощта беше неземно красива.Изпълнена с топлина и обич.Двамата постепенно забавиха крачка и се спряха.
-Последен танц? – прошепна момчето като и подаде ръка.

Тя се усмихна мило и сложи своята в неговата.Отпусна бавно главата си върху рамото му,а той я обви нежно с ръце.Започна бавна и тъжна песен.Мелодията беше доста тиха,но се чуваше ясно.Затанцуваха плавно,заедно с леките прозрачни вълни.Морският бриз развяваше прекрасната бяла рокля на Момичето.Спомените летяха около двамата влюбени.Спомените от изминалото лято.Всеки един момент,в който са били заедно..В щастливи и тъжни мигове.Една малка,почти невидима сълза се спусна по лицето на Момчето.Момичето плахо отдръпна глава и го погледна,танцът продължаваше..Тя се повдигна леко на пръсти и нежно избърса топлата сълза.Той само я погледна и допря устните си до нейните.Най-сладката целувка,която са изпитвали някога.

Никъде другаде не съществува толкова силна и искрена любов.Любов,която е безкрайна,дори и след смъртта.Дори и след нея,продължаваш да обичаш така сляпо.Да вярваш,че светът е създаден за двама.Появата,макар и само на един човек в твоя живот,може да те накара да преоткриеш себе си,да те накара да обикнеш нещо,на което преди не си обръщал внимание.Думите не стигат да се опише какво точно е любовта.Това е едно неповторимо чувство,което всеки мечтае да изпита поне веднъж.Сякаш милиони малки пеперуди пърхат в стомаха ти и те карат да трепериш.Не от страх,а от вълнение,че си с любимия човек...
Музиката изведнъж спря и прекрати страстната им целувка.Двамата се усмихнаха и тръгнаха към кея,отново хванати за ръце.Слънцето изгряваше и затопляше първият ден от есента.Нова есен - нов живот..Само едно решение и може всичко да се промени...Един гълъб,дошъл сякаш от нищото,кацна на рамото на Момичето.В едното си краче държеше бял навит лист вързан с червена панделка.Момчето издърпа бавно листа,развърза панделката и го разви..
-„Да обичаш и да бъдеш обичан,е като да чувстваш слънцето от двете си страни.”
Двамата погледнаха нагоре към вече светло-синьото небе,гълъбът отлиташе все по-нависоко и по-на високо.Двамата се прегърнаха и продължиха напред по кея...Свърши и последният танц.