Толкова е сиво твойто лято
и така те гледа с поглед лош,
като детска топка се премята -
уморен и скучен стар гаврош.
Прекосява разпиляно здрача,
а във джоба крие шепа смях,
прегоряло, запъхтяно... плаче
и е тъй ухаещо на грях,
две сълзи се гонят в песента му,
а сърдито времето вали,
бавно се събужда съвестта му
и сърцето страшно го боли...
Толкова е сиво твойто лято
и потъваш с него в пропастта.
Виждам да излита старо ято
и се слива тъжно с вечността...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.