Твоето сиво лято

Толкова е сиво твойто лято

и така те гледа с поглед лош,

като детска топка се премята -

уморен и скучен стар гаврош.

Прекосява разпиляно здрача,

а във джоба крие шепа смях,

прегоряло, запъхтяно... плаче

и е тъй ухаещо на грях,

две сълзи се гонят в песента му,

а сърдито времето вали,

бавно се събужда съвестта му

и сърцето страшно го боли...

Толкова е сиво твойто лято

и потъваш с него в пропастта.

Виждам да излита старо ято

и се слива тъжно с вечността...