МОМЧЕТО С БЕЛИЯ ЖРЕБЕЦ

МОМЧЕТО С БЕЛИЯ ЖРЕБЕЦ  
разказ

     Преди живееха в центъра на областния град. После отнеха жилището им за неплатени дългове и семейството се разпиля. Баща му сякаш изчезна от света, настаниха майка му в психиатрична клиника, а той  отиде във фермата на вуйчо си. Грижеше се за кравите и конете, караше трактор, вършеше и друга работа, според случая. В самотните вечери свиреше на китара край огъня и изпяваше собствените си стихове. Понякога, вечер ходеше на хълма, зад фермата, откъдето гледаваше светлините на града.
      В началото старият живот, домът и приятелите му липсваха, но постепенно свикна и дори промяната започна да му харесва. В един неделен ден обхождаше сергиите на пазара, когато срещна ученическата си любов. Бяха минали няколко години, откакто той напусна училището. Сега тя се беше превърнала в прелестна девойка.
     Започнаха да се срещат и да излизат заедно, винаги, когато той можеше да дойде в града. После тя постъпи в болница. Страдаше от някакво сърдечно заболяване. Последва операция. В нощта, след операцията, момчето сложи китарата на гърба си, яхна един млад жребец и препусна в нощта. След едночасово препускане, подковите зачаткаха по паважа на градските улици, за да спрат в двора на болницата. Там то свали китарата, настрои я и опъна нежно струните... Изпя най-нежните си стихове. Когато небето започна да просветлява, той яхна своя бял жребец и се понесе обратно.
    На следващата вечер отново летеше към града, яхнал жребеца. Чаткането на подковите звучеше, усилвано от ехото, от високите сгради. Жребецът се закова в двора на болницата. Момчето скочи, настрои китарата и запя. По прозорците го очакваха десетки момичета, но той не ги забелязваше, искаше с песента си да достигне до своето момиче. Така всяка нощ тропотът на конските копита отекваше по улиците на  града.
    В една септемврийска вечер, момичето престана да се бори с болестта и заспа завинаги, заслушано в песента на момчето. Отиде си с усмивка.
     Мина време. Момчето сякаш не искаше да повярва, че тя си замина. Всяка вечер белият жребец препускаше по улиците на града, отнасяйки него и китарата му там, където той превръщаше любовта си в песен.
     Една вечер жребецът не издържа и се срина. Вече беше стар и уморен. Мъжът падна до него, китарата се строши на парчета, които се смесиха с кръвта му върху паважа. Във въздуха подобно на стон отекна последния звън на струните. Кръвта обагри в червено белите кичури на косата му.
    Ако нощем чуете екота на конски копита по улиците на вашия град, се вгледайте в тъмното! Може би ездач е някое влюбено момче с китара на гърба си.

КД
2013

Прочетете и останалите разкази в блога: http://kpd.blog.bg/