Когато светът НЕ свърши :)

Много е интересно, а понякога и забавно, да се четат предсказания за края на света; но още по-интересно е да се наблюдава какво се случва с мисленето на искрено вярващите, когато краят не настъпи и светът продължи съществуването си.

Забелязва се, че рядко някой казва: "Не бях прав! Не мога да повярвам колко съм бил глупав, за да приема тези истории сериозно!"
Напротив, случва се тъкмо обратното, и хората стават още по-убедени в предсказателните си способности.

Тези, които вярват, че библейското Откровение или писанията на самообявилия се за предсказател от 16 век Нострадамус предсказват всичко - от бубонната чума до терористичните атаки от 11 септември 2001, се хващат още по-здраво за убежденията си, без да се притесняват от дребния проблем, че мъглявите описания стават ясни едва след настъпването на предсказаното събитие.

Преди половин век младият социален психолог Леон Фестингер с двама помощници успява да проникне в група, която вярва, че светът ще свърши на 21 декември. Те искали да разберат какво се случва с групата, когато (както се надявали!) предсказанието не се сбъдне.

Водачът на групата, когото изследователите наричат Мариан Кийч, обещава на групата си, че истинските вярващи ще бъдат отнесени на сигурно място от летящи чинии в полунощ на 20 декември. Много от последователите й напускат работата си, отказват се от жилищата си, изхарчват спестяванията си, очаквайки края. На кого му трябват пари в космоса? Други очаквали отчаяно края си по къщите си. (Съпругът на г-жа Кийч, невярващ в предсказанието й, проспал спокойно нощта, докато жена му и последователите й се молели в хола).

Фестингер направил свое собствено предсказание. Според него хората, очакващи края на света сами вкъщи, надявайки се, че няма да умрат в полунощ, ще загубят тихичко вярата си в г-жа Кийч. Но тези, които са се отказали от имуществото си и очакват заедно с другите идването на летящите чинии, ще увеличат вярата си в мистичните й способности. Нещо повече, те ще сторят всичко възможно да привлекат още последователи.
В полунощ, след като нито един космически кораб не каца в двора, започва да се появява лека тревожност. Към 2 часа през нощта тревогата вече е силна. В 4:45 Кийч получава ново видение: светът е бил пощаден, казва тя, заради огромната вяра на последователите й.
- Могъщо е Божието слово, - обявява Кийч на последователите си. - По неговата воля всички ние сме спасени; бяхме измъкнати от устата на смъртта и никога досега такава сила не е спускана на Земята. Никога досега от началото на времето върху Земята не е имало такава сила на Доброто и толкова Светлина, както в тази стая.
Настроението на групата преминава от отчаяние във възторг. Много от последователите, които досега не са проповядвали, започват да се обаждат на медиите, за да съобщят за чудото; други тръгват по улицата, опитвайки се да привлекат нови хора към групата сред минувачите.

Предсказанието на Кийч се проваля, но не и това на Леон Фестингер.

* * *
Машината, която движи самооправданието, енергията, която произвежда нуждата да оправдаваме мислите и решенията си - особено неправилните - е неприятно чувство, което Фестингер нарича "когнитивен дисонанс".
Когнитивният дисонанс е състояние на напрежение, което се случва когато един човек едновременно се придържа към две когниции (идеи, отношения, вярвания, мнения), които са психологически несъвместими, например: "Да пуша е глупаво, това може да ме убие" и "Аз пуша по две кутии на ден".
Дисонансът създава психически дискомфорт, който може да е от редки "пробождания" до голяма тревога; хората не могат да се успокоят, преди да разрешат дисонанса. При горния пример най-прекият път за преодоляването на противоречието е да се спрат цигарите. Но ако пушачът е опитал да ги откаже и се е провалил, сега се налага да разреши дисонанса като се самоубеди, че пушенето си заслужава риска, защото го успокоява или поддържа теглото му (в края на краищата и затлъстяването е опасно за здравето!) и т.н. Повечето пушачи успяват да редуцират дисонанса по такива хитроумни, но самозаблудителни начини.
Откъс от книгата на К. Таврис и Е. Арънсън - "Бяха допуснати грешки (но не от мен)"
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.