Може ли Европа да се откаже от руския газ?

В борбата си срещу руската военна машина срещу Украйна, ЕС започна да действа срещу въглищата. Малко след това се насочи и срещу петрола. След това идеята за нанасяне на щети на икономиката на Москва, която е изключително зависима от износа на въглеводороди, беше да се обмисли вето върху природния газ, от който Европа се опитваше да се откаже след много години на зависимост. Но дотам стигна: липсваше политическата воля за разширяване на действията в енергийния сектор. Съществуваше и страх от голяма криза в доставките – може би повече от необходимото: макар и скъп, втечненият природен газ (ВПГ, който се транспортира с кораб) се оказа много по-надеждно решение, отколкото се смяташе. А продължителното блокиране от страна на Унгария и Словакия на решение, което трябваше да бъде взето с единодушие, стана непреодолимо в продължение на месеци, пише испанският El Pais.

Европейската комисия (ЕК) представи тогава RePowerEU, план, който беше основно начин да се заобиколи изискването за единодушие, тъй като се отнасяше до чисто търговска мярка. Но някои столици, особено тези, които са най-свързани с руския газ, предупредиха за големия риск от съдебни спорове, особено в случая на дългосрочните споразумения.

Скептицизъм изразиха и компаниите: френската TotalEnergies, англо-холандската Shell и испанската Naturgy са подписали рисковани договори за доставка на руски газ от типа „take or pay“, които ги задължават да плащат, независимо дали консумират това гориво или не. Това е последната пречка за постигането на желанието да се спре закупуването на газ от Русия. Краят изглежда по-близък от всякога, но няма да бъде лесно.

„ЕС се нуждае от подходяща правна основа, която все още няма; със сигурност това ще доведе до арбитраж“, предупреждава в имейл Майк Фулвуд, главен изследовател в Института за енергийни изследвания на Оксфордския университет.

В същия дух Франческо Саси, професор в Университета в Осло, специалист по енергийни въпроси, припомня, че „въпреки че ЕС значително е намалил зависимостта си, през 2024 г. доставките от Русия все още заемат трето място по обем: само Норвегия и САЩ изнасят повече газ за ЕС“. Академикът и бивш консултант поставя акцент преди всичко върху „загрижеността“ на европейските компании: „Руските компании, които понастоящем изнасят газ за ЕС по дългосрочни договори [take or pay], няма да се поколебаят да претендират за значителни суми в дълги арбитражни процеси“, прогнозира той.

За да постигнат крайната цел за прекъсване на връзките, институциите на ЕС са предприели стъпки към схема за санкции,

при която компаниите могат да се позоват на „непреодолима сила“, за да прекратят тези споразумения, чиято контрагентна страна не е руската държава, а Yamal LNG, частен консорциум, ръководен от местната енергийна компания Novatek (50,1 % от капитала) и в чийто капитал участват също TotalEnergies (20%), китайската CNPC (20%) и Фондът на Пътя на коприната (9,9%), също китайска собственост. Yamal LNG, която експлоатира огромните сибирски газови ресурси, е източник на практически всички пратки на втечнен природен газ, които все още пристигат в пристанищата на ЕС.

Европейската комисия счита, че към днешна дата рискът от съдебен спор е нисък. Че в крайна сметка няма да се стигне до потенциално международно арбитражно дело с евразийската страна. Освен това, напредъкът към налагането на санкции успокои най-загрижените страни от Централна и Източна Европа. Сега те чувстват, че имат отговор на въпроса си за правния риск.

Въпреки всичко, Русия вече обеща отмъщение за одобряването на деветнадесетия пакет от санкции, който с включването на руския втечнен газ и ветото му за януари 2027 г. прави голям качествен скок в борбата срещу военната машина на Кремъл, която все още се захранва с продажбата на енергия. „Време е да затворим крана“, подчерта председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Най-накрая Брюксел изглежда убеден, че може да постигне това без големи главоболия в столиците и в частния сектор, по-уверен, че предпазните мерки, предлагани от изпълнителния орган на ЕС, ще бъдат достатъчни.

Миналата година 27-те държави членки внесоха 20 милиарда кубически метра руски газ, почти изцяло по море: към момента само един газопровод (Turkstream) транспортира гориво между евразийската страна и Съюза. Въпреки това, през 2014 г. Москва все още е осигурявала 20 % от всички европейски вносове на втечнен природен газ, според оценки на Брюксел. С тези продажби Русия е спечелила около 6 милиарда евро по обменния курс, сочни постъпления, които ще престанат да постъпват, когато санкциите влязат в сила.

„Отказът от руския газ по-рано би имал значително влияние върху цената: като го направи по-късно, този риск беше смекчен от вълната от [наличен] ВПГ, а също и от новите доставки, които пристигат през Черно море, през Турция и Румъния“, оценява Фулвуд.

За разлика от началото на инвазията в Украйна, в разгара на енергийната криза, ЕС вече разполага с надеждни алтернативни доставчици на газ. Норвегия, най-надеждният от всички, не спира да печели точки: без нейното съдействие, 27-те държави членки щяха да преживеят наистина трудни моменти през 2022 и 2023 г. Съединените щати са насочили по-голямата част от новата си инфраструктура за втечняване към продажби в Европа, а натискът от страна на Доналд Тръмп е бил решаващ за стартирането на плана на Брюксел срещу руския втечнен природен газ, признава високопоставен източник от ЕС. Катар е подписал дългосрочни споразумения (до 2050 г., което не е скоро) за доставка на газ за Франция и Нидерландия. А Алжир, освен че покрива голяма част от настоящото и бъдещото потребление на Испания, е направил още една стъпка, за да продава големи количества на Италия.

Тристранни преговори

Комисията сега води тристранни преговори за последните детайли от плана за отказ от руския газ. Европейският парламент настоява за още по-строг подход и за ускоряване на забраната, което би могло да лиши Кремъл от допълнителни 29 милиарда евро между 2026 и 2028 г. А в Съвета продължава дебатът между държавите членки. Някои, като Полша, Швеция и Хърватия, подкрепят това ускорено вето. Други, като Франция, Испания и Белгия – големи вносители на руски втечнен природен газ: в тези три страни днес пристига по-голямата част от сибирските доставки, просто защото разполагат с необходимите регазификационни съоръжения за преработката му – изискват още по-солидни гаранции срещу евентуални търговски искове след изтичането на дългосрочните договори.

Сред европейските енергийни компании, които потенциално биха били засегнати, случаят с TotalEnergies е особено шокиращ. Освен че има най-големия и дългосрочен договор „take or pay“ с предвидена дата на изтичане 2041 г. (три години след този на Naturgy), френската компания е и акционер в Yamal LNG. Това участие й е донесло значителни дивиденти, включително и през почти четирите години, изминали от началото на мащабната руска инвазия.