I have a dream...

Току-що както оправях бара и пусках касовия отчет, се сетих, че трябва да мина през магазина да си купя лотариен билет. Шанса да спечеля не е много голям. Да не кажа нулев, но когато човек си купува нещо такова или пуска тото, винаги е наполовина беден и наполовина милионер. Не заради нещо друго, а заради надеждата.

Докато не мине тегленето или докато не си изтрил сивите полета, винаги дреме 1 надежда, че утрешният ден ще започне наистина правилно - с усмивка и спокойствие. Докато през главата минаваха всичките тези неща се замислих и какво бих направил, ако сЪвсем случайно неудачник като мен спечели 25 или 50 хиляди. За човек, който дори не е виждал толкова пари накуп, това е супер много. Стигнах до извода, че ще ги вложа в нещо, но докато измисля в какво, реших, че ще дам време на себе си за... себе си.

Ще си купя "Война и мир", "Ана Каренина", както и няколко книги на Хемингуей ( предполага ще започна сЪс "Старецът и морето"). Ще си намеря някое кафенце точно като за мен, може би пиано-бар и ще стоя там по цял ден, ще пия баааавно-бавно кафе след кафе и ще си чета. Няма да мисля за нищо друго. Няма да ме тревожи наем, сметки за ток, вода, телефон... Храната ще е сЪщо толкова спокойно набавяна.

Реално ще бездействам, знам. "Пропиляно време" - ще каже някой. Но в целия си досегашен живот сЪм работил за някого, без да видя кой знае какво от това. Спокойствието, за което в момента мечтая е било само химера. Ако довечера лотарийното билетче не ми донесе нищо, химерата ще продЪлжи да е сЪщо толкова реална. Знам, че света се тресе от войни, глад, референдуми и мизерия! Не сЪм някое себично копеле, което ще сЪбере всичките си пари на 1 място и ще плува в тях, както анимационната версия на чичо Скрудж. Ще помагам на сирачета и раково-болни.

Ще оправя живота на майка си и на сестра си. Ще правя скЪпи и хубави подарЪци на евентуалната си приятелка, защото с парите и тя ще дойде... предполагам! Просто искам поне 2 - 3 месеца, които ще са си САМО за мен! Ще ходя и на тетЪр, разбира се. Киното и сега мога да си го позволя на заплата, но пЪк и филмите, които излизат вече не са хубави...

Дори ще заведа майка си на театЪр,да. Не е ходила поне от 20 години. Ще изгледам още веднЪж "Секс, наркотици и рокендрол" с Асен Блатечки (без майка си :) Ако случайно някой от хората, които ще прочетат това има подобна мечта, мога само да го помоля да стиска палци тази вечер. Не за друго, а за да изтегля поне 1000 лева. И те биха ми стигнали, макар и за по-належащи нужди. ПЪк знае ли се - може да се случи така, че и аз да стискам палци достатЪчно, за да му се вЪрне кЪсмета... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.