По истински случай

Простотията и ниският му уличен интелект се забелязваха от всеки и всички избягваха да контактуват с него. Мъкнеше по цял ден клошарските му стоки, припечелваше по някоя друга монета и веднага отиваше да си купи алкохол и нещо за ядене. След като се наядеше и изпиеше припечеленото, чак тогава се сещаше, че има жена, която го чака в къщи гладна и изнемощяла с молещ се поглед в ръцете му, дано пък този път да е донесъл малко пари, че да си купи поне хляб за да се нахрани. Но алкохолът не прощава на никои в този скапан живот.
Марияна беше глухоняма, живееше с него на приятелски начала.

Бяха отгледали едно дете, което порасна и се ожени. По този начин младото момиче се спаси от кошмара на беднотията. Усещането и за стържещ глад беше ежедневие. Коремът и беше залепнал за гръбнака, а ребрата и се четяха през блузата и. Недъгавостта j пречеше да си намери работа и тя обикаляше кофите с боклуци, за да намери някакви останки от храна, че да приготви нещо за ядене на Васил. Макар и не яла, тя слагаше на масата първо той да се нахрани и чак след това, ако остане нещо от него придърпваше чинията към нея и се опитваше да сложи нещо в устата си за да има поне малко сили за живот. Но този път Васил не донесе никакви провизии за да сготви нещо.

- Няма нищо бе жена - лъжеше той - пиjни една вода от чешмата за да не ти стърже корема напразно - съветваше я той.

Беше станала тридесет и два килограма. Прилошаваше и често от глад. Често си мислеше, дали да не си сложи край на мъките, като вземе ножа и си пререже вените. Обезверена и отчаяна от живота с мъжа и, беднотията не и даваха никакъв шанс за по добър и сносен живот.

Стана от леглото с мъка, силите j не я държаха вече. Облегна се на стената и заприлича на тапетна фигура. Въобразяваше си, че е твърде дебела, а реално е тапициран скелет. Знаеше го много добре това.
Влезе в кухнята , а на масата като по чудо имаше кофичка с кисело мляко.На третата лъжица се почуства преяла. Остави кофичката , отиде до банята да се измие и излезе навън , да търси нещо по кофите за ядене. Вървеше и хлипаше от мъка за изстрадалият j живот. Колко несправедлив беше с нея. Беше се принудила и унизила като жена. За едно левче често прибягваше и до услугите на най- старата професия. Е стигаха поне да си купи хляб или да зарадва мъжа си с пари. Не бяха редки случаите когато Васил и вземаше парите, биеше я защото му е изневерила, заключваше я в къщи и отиваше да изпие лесно изкараните с нечовешка мъка за да задоволи просташкото му его.

Унасяше се. Опитваше се да заспи, за да не чувства глад, сгушваше се в завивките на леглото. Мечтаеше за по дори и хубави дни в животът и. Искаше в този момент да има някой до нея на когото да можеше да се опре в живота си. Но все пак и се искаше и по често Васил да е до нея, да я прегърне, да усети с гръбнак тялото му.
Така изминаха още два кошмарни месеца. Васил се върна пиян и нахранен, сложи на масата мухлясало парче хляб от кофите за боклук. Отиде до леглото на което лежеше жена му, наведе се и каза да стане, че и е донесъл хляб да яде. Главата му тежеше от алкохола и той се тръшна на леглото до нея и веднага заспа. На сутринта се събуди, погледа му спря на масата с късчето хляб.

- Хм не си и яла даже. Виж каква си се ошишкала - шеговито подхвърли той.

Стана , извърна се към нея и се опита да я целуне. Колко дълго не е бил нежен към жена си.Опита се да я целуне по устните и чак тогава забеляза, че устните на жена му са посинели и усети студенината им. Бяха се напукали, а от едната страна имаше и засъхнала пяна.

Но беше твърде късно.

- Олеле какво направих - укоряваше се той - уморих си жената от глад.....

aip55 февруаари 2013
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.