Българите сме най-нещастни в ЕС според ново изследване

Скандинавците може и да са сред европейците, които плащат най-високи данъци, но те са и най-щастливите народи, според ново допитване до общественото мнение, направено от британската Национална статистическа служба, пише европейското издание ИЮ Обзървър.

Девет от десет души в Дания и Финландия се описват като доволни или щастливи от живота си. Средно в целия ЕС задоволство и щастие от живота си изпитват 69 процента от европейците.

Изследването показва още, че едва 38 процента от българските граждани са доволни от съдбата си.

Българите също така изпитват най-слабо задоволство в ЕС от социалния си живот или от семейството си.

Българите най-малко спортуват. Едва 12 процента се занимават с някакъв вид спорт, което е шест пъти по-малко в сравнение с полуделите по спорта финландци, показва също изследването.

На въпроса дали смятат, че животът им има смисъл като цяло, 91 процента от датчаните са дали положителен отговор.

Толкова процента холандци също са дали положителен отговор. В дъното са гърците, от които едва 48 процента смятат, че животът им има смисъл.

Изследването обобщава показанията в 41 категории в това число здраве, лично състояние, заетост, лична среда, местожителство и други.

Изследването се основава също на данни на Евростат, на Евробарометър, на изследването за Европейското качество на живота, изследванията на Галъп и на Програмата за международна оценка на студентите.

Така например изследването показва, че когато става дума за здраве, малтийците и шведите респективно на 72 и 71 години са в добро здраве, което е с близо 20 години повече в сравнение с техните връстници от Естония и Словакия.

Средно жителите на ЕС живеят 61 години в добро здраве.

В богатия европейски Север обаче чувството за принадлежност към дадена общност е по-малко. Само 58 процента от германците например казват, че поддържат приятелски отношения със съседите си. В Кипър и Румъния 80 процента от хората са в приятелски отношения със съседите си.

Изследването показва още, че по-малко от 50 процента от гърците и от латвийците се чувстват в безопасност, когато трябва да се приберат сами през нощта у дома.
 

/БТА/