Кошмарът за Русия: Събитията при съюзника Армения

Масовите протести в Армения принудиха премиера Серж Саркисян да подаде оставка няма и седмица, след като беше избран на поста. За щастие смяната на властта се извърши по безкръвен път.

Изглежда е бил непълен списъкът с революции в постсъветското пространство, пише Дойче веле. След Грузия през 2003 г., Украйна през 2004 г. и 2014 г. и Киргизстан през 2005 г. масовите протести и в Армения доведоха до промени във властта - министър-председателят Серж Саркисян изненадващо подаде оставка в понеделник. Часове преди това се появиха информации, че войници се били присъединили към протестиращите.

За временно изпълняващ длъжността е избран досегашният вицепремиер Карен Карапетян.

Какво предизвика оставката?

63-годишният Серж Саркисян се задържа на премиерския пост по-малко от седмица. След два президентски мандата, продължили от 2008 до 2018 година, като премиер Саркисян се надяваше да продължи да управлява бившата съветска република в Южен Кавказ. Почвата за това беше подготвена от него още през 2015 година, когато след референдум Армения беше обявена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, но въпреки това го стори. Което сега се оказва пагубно за него.

За ръководителката на бюрото на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол" в Южен Кавказ Нино Леява оставката е следствие от масовите протести на арменските граждани - не само в столицата Ереван. "От години расте недоволството на хората от системата Саркисян и от Републиканската партия", казва тя за Дойче веле.

Президентът и партията му се опитаха чрез конституционна реформа да "променят политическата система така, че да може Саркисян да продължи да управлява". И това доведе до масовите протести, твърди Нино Леява.

Ролята на Пашинян

Напрежението в Армения обаче не е от вчера. Още при първия избор на Саркисян за президент през 2008 г. се стигна до размирици, които бързо бяха потушени със сила. Тогава загинаха 10 души. През 2015 година арменците отново масово излязоха да протестират - този път срещу високите цени на тока. При това с успех: президентът отмени мярката.

Сегашното протестно движение, което доведе до смяна на властта след протести, продължили 11 дни, възникна като реакция срещу бедността и корупцията. А изборът на Серж Саркисян за премиер само ускори процеса.

Опозиционният лидер Никол Пашинян, който е бивш журналист и настоящ депутат, беше арестуван и след това освободен. В неделя той се срещна за кратко със Саркисян, в което наблюдателите видяха предвестник на предстоящи промени в управлението. На срещата, продължила само 3 минути, 42-годишният Пашинян е казал на премиера, че е дошъл да говори с него за оставката му. Саркисян определил това като изнудване и напуснал срещата. Но на следващия ден той все пак подаде оставка.

Кошмарен сценарий за Русия

Събитията в Армения са истински кошмар за Русия. От години насам Москва наблюдава със загриженост масовите протести в съседните страни и вижда в тях основно две неща: намеса на Запада и заплаха за себе си. От гледна точка на Москва е тревожно, че това сега се случва тъкмо в Армения, която е близък съюзник на Русия в постсъветското пространство.

"Оставката на един политик, който искаше да остане на власт още дълги години, е плесница за външната политика на Москва. Армения е един от най-важните съюзници на Русия", коментира пред ДВ руският журналист Константин Егерт. Според него Кремъл вероятно е оценил погрешно протестните настроения в Армения.

Първата реакция на Москва беше много предпазлива: не чухме квалификации за държавен преврат, както руски политици често наричат събитията в една Украйна, например. Председателят на парламента Вячеслав Володин дори заяви, че оставката на Саркисян си е вътрешна работа на Армения. Председателят на комисията за външна политика към Държавната Дума Леонид Слуцкий пък увери, че Русия и Армения ще си останат стратегически съюзници.

Идат ли нови избори?

Никой не знае как ще се развият сега нещата. Нино Леява прогнозира дълги преговори с Републиканската партия, тъй като трябва да бъдат проведени предсрочни избори. Като цяло обаче тя вижда случващото се в положителна светлина - като "стъпка към по-нататъшната демократизация на страната".