НАТО се готви за много дълъг срок на събитията в Украйна

Нито един стратегически център не се ангажира с прогнози за развитието на Руско-украинската война, но доколкото чета в най-новата стратегическа концепция на НАТО, мога да кажа, че тази нова концепция готви Алианса за една дългосрочна и тежка конфронтация по източния фланг - от Балтийско море до Черно море и разширения Черноморски регион със Средиземно море. Концепцията е написана по такъв начин, че да обясни как НАТО може да изгради възпиране и отбрана по Източния фланг. Това каза проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и геополитика, бивш зам.-министър на отбраната, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"НАТО се готви за много дълъг срок на събитията в Украйна. Доколко двете страни в този конфликт могат да издържат, е друг въпрос. Ще бъдем свидетели на този процес, но във всички случаи е добре той да приключи, колкото може по-бързо, защото не е от полза вече нито за Русия, нейният световен имидж силно е сринат, нито за Украйна, която дава много жертви и търпи много големи материални разрушения", допълни Кънчев.

Новата стратегическа концепция на НАТО, по която Алиансът ще работи през следващите 10 години, е свързана преди всичко с нова оценка на стратегическата среда. Стратегическата среда е ключов компонент във всяка концепция, защото от нея зависи как ще бъдат развити останалите тезиси в нея, каза проф. Кънчев.

"На първо място се посочва, че в тази среда НАТО не може да очаква дълготраен мир, а напротив - не бива да се пренебрегва опасността от атака срещу една или повече страни от НАТО".

Вторият елемент е свързан с това, че ние се намираме в период на изострящо се стратегическо съперничество, което генерира непрекъснато кризи между глобалните сили на глобалната сцена, добави събеседникът.  "Третият елемент е оценката за Русия. Счита се, че това е част от стратегическата среда - че Русия се намества като много важен, деструктивен фактор в тази среда и се опитва да разделя вътрешно НАТО, като формира вътрешни центрове на влияние в организацията, служи си с всички видове хибридни операции, с опити за изнудване и натиск там, където може да се постигне".

Четвърти елемент е появата на Китай, като думата "Китай" се използва за пръв път от 1965 година във висок стратегически документ на Алианса, поясни гостът. През 2019 година на срещата в Лондон страната също е спомената, но "този път Китай е посочен вече като сила, която участва като стратегически партньор на Русия и заедно с нея се опитват да променят този ред, който е установен в света след края на Студената война, базиран на демократични институции и спазване на определени правила."

В първата стратегическа концепция на НАТО след края на Студената война, написана 1991 година, Русия е посочена като стратегически партньор на НАТО и се препоръчва с нея да се работи, припомни проф. Румен Кънчев. Той добави, че с Русия се е обсъждало всичко - членство в НАТО, в ЕС, водили са се преговори и относно ядреното оръжие, защото и днес 90% от яденото оръжие на планетата се притежава от САЩ и Русия. "Водиха се преговори и за стратегическата стабилност".

По думите му с идването на власт на Владимир Путин последва рязък завой в Русия. След Елцин страната е друга и следва други стратегически приоритети.

На въпроса дали е възможен тактически ядрен удар в тази война гостът каза, че "Русия има такава възможност, защото оперативно-тактическият ядрен удар стои в част от руската военна доктрина".

 "Тази концепция се нарича в теорията "ядрен капан". Тя се състои в следното - Русия влиза в дадена територия, завладява я без столицата и казва, че тази територия е нейна и че, ако някой се опита да проведе контраоперация, тя ще нанесе оперативно-тактически ядрен удар с ниска мощност. Ако този удар е с ниска мощност, то това не може да активира договорите, които тя е подписала за неучастие в ядрени конфликти, при които се използват оръжия със средноголяма и висока мощност, както и балистичните ракети с малък, среден и интерконтинентален обхват. Капанът е в това, че тя заплашва да нанесе неголям по мощност ядрен удар, така че да установи контрол върху деескалацията в нейна полза. Конфликтът деескалира при тази заплаха и тя остава в завладените позиции".

От много високо ниво на руското общество се внушава, че Русия отново трябва да се държи като крепост, че всички я нападат, че всички са виновни за това, което се случва и че оттук нататък Русия ще успява да се развива, като затворена в себе си, без да общува с останалия свят, обясни професорът.

Относно експулсирането на руските дипломати гостът заяви, че това е "дълго натрупван, комулативен процес и ние виждаме неговия финал". "За пръв път това се случи 2008 година, когато бяха експулсирани 2-ма души. Решението на премиера не е еднолично, то е дискутирано в Съвета за сигурност. Тепърва ще излязат наяве доста неща, защото явно е дошло време да се кажат".

"В този акт на премиера и на правителството в оставка виждам едно силно политическо послание към Русия. Бих се радвал, ако Русия разбере този акт, не като враждебен, а като силно политическо послание, че България не е в орбитата на Русия, че ние сме членове на ЕС и НАТО, че не желаем да ни подслушват, че държим на своето достойнство и суверенитет като държава. И че това, което прави Русия с този огромен брой дипломати, не ни устройва. 150 дипломати за нивото на взаимоотношенията, които в момента имаме, са прекалено много.. Това е една битка за суверенитета, независимостта и стратегическия път, по който България се движи. Въпреки непохватността и непрофесионализма, с който премиерът го направи, той заслужава адмирации за куража".

Русия винаги ще иска да разузнава и не го прави само в България, подчерта гостът. Той припомни, че Франция е изгонила 41 руски дипломата преди шест месеца, че Чехия е изгонила 63-ма, а Германия - 40. Холандия също е изгонила руски дипломати, а Великобритания го прави вече три-четири пъти. "Около 400 руски дипломати са изгонени от началото на инвазията в Украйна от различни страни, не само от страни членки на НАТО и ЕС. България се нарежда до тези страни". "Едва ли Русия ще иска да закрие посолството си в България. Тя няма да се откаже от това място, което е изключително удобно за разузнаване, както в посока Турция, така и в посока Гърция, Румъния. Целите Балкани могат да бъдат обезпечавани".

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria