Приемът на Украйна в ЕС крие и рискове, ще плати ли Съюзът цената?

Едно нещо е ясно: ако Русия не беше нападнала Украйна, едва ли някой щеше сега да говори сериозно за възможността страната да стане част от ЕС. Това пише в свой коментар Хелга Шмид от ARD, публикуван в "Дойче Веле". В нея се посочва, че с население от 40 милиона души преди войната Украйна е една от най-многолюдните, но едновременно с това и една от най-бедните страни в Европа. Към бедността прибавяме и високите нива на корупция, както и факта, че страната има дълга обща граница с Русия - почти 2000 километра.

Войната промени нагласите

ARD припомня в публикацията си, че през май 2022 година, т.е. няколко седмици след началото на войната, френският президент Еманюел Макрон допусна, че приемането на Украйна в ЕС е въпрос не на години, а на десетилетия - независимо, че заради смелостта, с която се защитава от Русия, тя вече е "членка на ЕС в нашите сърца", цитира ARD казаното тогава от френския президент. Но и в други европейски столици тогава още се питаха дали ЕС не прекалява с Украйна - най-малкото по финансови причини.

В момента България е най-бедната страна в ЕС, припомня ARD. Но посочва, че при доходите на глава от населението украинците са далеч по-зле: те не разполагат дори с половината от парите на българите. За бюджета на ЕС, който трябва да се грижи за по-справедливо разпределение на благосъстоянието, това означава, че много страни могат от нетни получатели да станат нетни платци. Казано иначе: ако сега всяка година получават милиарди от бюджета на Общността, може да се наложи да започнат да подпомагат Украйна с такива суми, обяснява германската медия.

За земеделските субсидии

Украйна, която има силен аграрен сектор, би имала по-големи претенции за премии за селскостопански площи, отколкото всяка друга страна членка. Така Украйна може да преобърне цялата система на земеделско субсидиране, а с това и една трета от целия бюджет на ЕС, се опасяват експерти в Брюксел. Други обаче виждат в това шанс остарялата селскостопанска политика най-накрая да бъде реформирана.

Може ли ЕС изобщо да си позволи такова преразпределение? Трябва да може, подчертават от Брюксел, а според председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен говорим за по-висши цели: "Украйна не се бори само срещу агресора, а за Европа", заяви тя в Европейския парламент в Страсбург. "Присъединяването към нашето семейство ще бъде равносилно на крайна победа за Украйна", припомня ARD думите ѝ.

Геополитически сигнал към Кремъл

Агресията на Путин промени нагласите към стратегията за разширяване на ЕС. Мнозина виждат в една такава стъпка по-скоро геополитически сигнал към Кремъл, а дефицитите във върховенство на закона в Украйна отстъпват на по-заден план, четем по-нататък в публикацията на ARD.

Преди войната Украйна заемаше 122-ро място в класацията за корупция на Трансперънси интернешънъл, а Европейската сметна палата установи корупция, стигаща чак до най-високите етажи на властта. Възможно ли е това да се е променило по време на войната?

Напълно, казва председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която не спира да хвали украинския парламент, който в условията на бушуваща война приема един антикорупционен закон след друг.

В същото време медиите непрекъснато разкриват нови корупционни скандали. Разследване на "Зюддойче Цайтунг" например установи, че съдебната система и властите, които трябва да се борят срещу корупцията, "сами по себе си са пропити от корупция". Според разследващите журналисти отговорни длъжностни лица системно изискват шестцифрени суми под формата на подкупи. На този фон бизнесът се оплаква от "корупционна вълна", която е станала причина за "втора вълна на емиграция на индустриалния бизнес в чужбина".

ARD на свой ред припомня, че заради лично обогатяване или бездействие срещу корупцията президентът Зеленски уволни един военен министър, няколко заместник-министри, заместник-шефа на президентската служба и дори председателя на Върховния съд, взел подкупи за 3 милиона долара.

Геополитическите интереси вече са водещи

Ако досега за започването на преговори за членство беше важно изпълнението на критериите за върховенство на закона, т.е. борбата срещу корупцията, властта на олигарсите и прането на пари, сега на преден план вече излизат геополитическите интереси на ЕС - това са думи на високопоставен европейски дипломат, цитиран от ARD. Казано по друг начин това означава: чрез възможно най-бърза интеграция в ЕС Украйна да бъде спасена от по-нататъшни посегателства от страна на Москва - включително, за да бъде гарантирана сигурността на самия ЕС.

Въпросът за огромните разходи покрай евентуалния прием на Украйна в ЕС ще остане актуален, както и въпросът за мащабни реформи в бюджета на Общността и процесите по вземане на решения. Нидерландският експерт по европейските въпроси Матиас Матийс смята, че това носи както рискове, така и шансове за ЕС.

"Покрай приема на Украйна повече ще натежи идеята за това, че ЕС играе геополитическа и геоикономическа роля", казва пред ARD Матйс, който в момента преподава в университета "Джонс Хопкинс" във Вашингтон.

Вероятно обаче ЕС ще трябва да плати цената за това, изразяваща се в намаляване на дълбочината на сътрудничеството между държавите членки, смята експертът. "Просто съществува риск Европейският съюз да стане по-малко кохерентен в резултат на разширяването", каза Матиас Матийс. Той предполага, че вероятно ЕС ще трябва да направи стъпка назад по отношение на интеграцията - до нивото от средата на 1990-те години.