Новият кмет на Берлин завърши победната си реч на турски, потанцува на Таркан ВИДЕО

Елиф Ералп, дъщеря на политически бежанци, избягали от Турция след преврата от 1980 г., ще поеме управлението на Берлин като представител на "Ди Линке" (радикалната левица). Тя излезе начело на изборите за кмет на 20 септември, с над 25% от гласовете. Така тя би трябвало да поеме управлението на столицата с подкрепата на Зелените (14,3%) и СДП (12,1%).

Ако успее да състави коалиция, тя ще бъде първата кметица на Берлин с мигрантски произход. В неделя тя завърши речта си на турски език:

"Tarih yazdik arkadaslar" ("Написахме история, приятели".

Elif Eralp seçim konuşmasını Türkçe bitirdi: "Tarih yazdık arkadaşlar" dedi. pic.twitter.com/wHSZv6DMDk

— Artı49 (@arti49com) September 21, 2026

Бъдещата кметица на столицата отпразнува победата си, танцувайки в кръг халай, традиционен танц, практикуван, наред с други места, в Турция, на фона на кюрдския лозунг "Jin, Jiyan, Azadî" ("Жена, живот, свобода"). На партито прозвуча и музиката на Таркан.

Die #Linke-Wahlparty in Berlin-Kreuzberg ist mittlerweile eine große Feier geworden.

Unter „Jin, Jiyan, Azadî“-Rufen tanzt Elif Eralp mit Anhängern und Freunden. #Berlinwählt pic.twitter.com/23QwglC1Mc

— Kevin Čulina (@kevin_culina) September 20, 2026

Семейството на Елиф Ералп е избягало от Турция след военния преврат от 12 септември 1980 г., който е извършен след десетилетие на насилие между крайната десница и крайната левица. Периодът след преврата е белязан от насилие и репресии, включително екзекуции, хиляди арести и забрана на политическите партии и синдикатите.

Türk kızı Elif Eralp Berlin’de seçimlerden galip çıktı
Tarkan’ın ‘Şımarık’ şarkısıyla kutlama yaptı, dans etti, yol arkadaşlarına sarıldı

Salondakiler de Elif’in mutluluğuna dans ederek ortak oldu#Dünya https://t.co/Cmsfp8igYA pic.twitter.com/ZMN81EAcCa

— Patronlar Dünyası (@patronlar) September 20, 2026

Баща ѝ е бил лекар и синдикалист, а майка ѝ е била лишена от свобода за няколко седмици заради организирането на работнички в предприятия, посочва BBC Türkçe. Затова родителите ѝ напускат Турция след преврата и получават убежище в Германия, докато майка ѝ е бременна в осмия месец. Елиф Ералп е родена през януари 1981 г. в Мюнхен.

Телевизия Halk TV обяснява, че семейството е продължило политическата си дейност в Германия и че родителите на Елиф Ералп са я водели на демонстрации "още от най-ранна възраст".

Победата на Елиф Ералп, която е сравнявана с демократичния кмет на Ню Йорк Зохран Мамдани, е много символична за близо трите милиона турци в Германия - число, което обхваща много различни ситуации, от "гастарбайтерите", пристигнали от 60-те и 70-те години, до политическите бежанци, студентите и членовете на малцинствата. Молбите за убежище от турски граждани продължават да бъдат многобройни. До 2024 г. Германия обаче не разрешаваше двойното гражданство.

"Нашият народ иска да бъде представен. След години на расизъм и дискриминация възможността човек с произход от Турция да стане министър-председател на провинция ги радва, а това радва и мен", заяви тя пред DW Türkçe няколко дни преди изборите. Тя отговори и на страха в турската общност в Германия, предизвикан от възхода на "Алтернатива за Германия" "Хората се страхуват и ме питат: "Ще ни депортират ли? Ще можем ли да живеем тук? Децата ни ще станат ли жертви на расизъм?"

Резултатите ѝ предизвикаха реакция и в Кайсери, консервативна провинция в централната част на Турция, където се намира родното село на баща ѝ, в което живеят 250 души.

"За нас е голяма гордост, че човек от нашето село е заминал за Германия и е избран за кмет", заявява председателят на сдружение в селото пред вестник "Миллиет".

Кметът на селото също я е поканил да го посети, разказва изданието.

Още девет кандидати от турски произход са влезли или са се завърнали в регионалния парламент на Берлин след изборите, посочва Halk TV. Според онлайн медията Kısa Dalga една от тях е била отстранена от длъжността си в университета "Ескишехир Османгази" през 2017 г., след като е била част от "Академиците за мир", подписали петиция за мирно разрешаване на конфликта с ПКК.