Днес Украйна трябваше да гласува, войната обаче промени това

В друг свят Украйна щеше да гласува днес. В година, в която милиарди ще получат шанса да гласуват, хората тук ще дават своята присъда за президентството на Володимир Зеленски.

Преди пет години човекът, чийто талант на актьор, комик и продуцент го направи известен в Украйна, беше назначен на поста. Но с руските сили, които все още са в страната, и милиони украинци, прогонени от домовете си, воюващи по фронтовете или живеещи в чужбина, избори не се очертават.

Някои американски републиканци се опитаха да направят предстоящото изтичане на мандата на Зеленски, което се случва през май, една от причите, поради която военната помощ трябва да бъде задържана.

Самият Зеленски каза, че е отворен към идеята за избори, но през последните месеци даде да се разбере, че това не е нещо, което според него страната може или трябва да направи. Въпреки че неделя е денят, в който конституцията казва, че Украйна трябва да гласува, тя също не позволява това да се случи по време на война. Алтернативата е да се спре военното положение за периода на изборите.

На киевския площад Майдан в петък следобед е хладно. Небето е облачно и има градушка по пътя.

Това голямо открито пространство, което пресича една от главните пътни артерии на града, беше люлката на това, което украинците наричат Революцията на достойнството - въстанието преди десет години, което изтласка пропутиновия лидер на страната Виктор Янукович и измести фокуса на Украйна към Европа и САЩ.

21-годишният студент Микола Ляпин пуши преди да завали. Той щеше да гласува за Зеленски преди пет години, ако имаше възможност и сега би гласувал за него. Той не се страхува, че когато му дойде времето, президентът ще продължи напред.

"Нашият народ е свободен и ние го доказахме през 2014 г., когато бяхме недоволни от президента Янукович. Дойдохме тук на Майдана, някои дори загубиха живота си, но постигнахме това, което искахме. В гените ни е заложено да защитаваме позицията си. Ако хората наистина вярват, че Зеленски управлява страната твърде дълго време, ние ще го разрешим, дори ако войната продължава."

Точно нагоре по хълма, в книжарница, продаваща готварски книги на Джейми Оливър, наред с други заглавия, 42-годишната психологка Катерина Билокон разговаря с приятелка в малкото кафене в предната част на магазина. Тя гласува за Зеленски през 2019 г. и е доволна от представянето му. Тя обаче не е на мнение, че точно сега би трябвало да има изболи

"Това би било източване на държавния бюджет; би било по-добре да пренасочим средства за въоръжаване на нашата армия“, казва тя пред CNN и добавя: "Няма никой, който би могъл да замени Зеленски в момента".

Проучванията на общественото мнение показват, че има малък апетит сред украинците за гласуване - само 15% от анкетираните казаха пред Киевския международен институт по социология миналия месец, че страната трябва да проведе избори.

Миналия август президентът Зеленски беше помолен за позицията си в интервю по украинска телевизия и прозвуча съпричастно към провеждането на допитване.

"Има логика в това. Ако защитавате демокрацията, тогава трябва да мислите за тази защита, дори и по време на война. Изборите са една от тези защити“" каза той, като в същото време призна, че един вот може да се окаже разединително отвличане на вниманието от основната цел да победи Русия.

За лидер, чувствителен към обвинения, че иска да се задържи на властта и чиято привлекателност през 2019 г. дойде отчасти от обещанието за по-голяма откритост и демократична прозрачност, спирането на разговорите за избори е риск. Все пак в следващите коментари президентът не беше толкова двусмислен. "Сега не е подходящият момент за избори", каза той миналия ноември и позицията му не се е променила оттогава.

Олексий Кошел от Комитета на избирателите на Украйна, група за натиск, която се стреми да защитава демократичните права, вижда в действие проницателни политически пресмятания. Той смята, че екипът на Зеленски първоначално е искал да проведе избори, защото подкрепата на президента е била толкова висока. Но тъй като рейтингите му започнаха да падат към края на годината, ръководството охладня към идеята.

Последните месеци бяха трудни на бойното поле за Украйна. Докато Конгресът на Съединените щати продължава да се колебае относно новата военна помощ, някои републиканци включиха изборите в Украйна в дебата. Вивек Рамасвами, който се кандидатира за номинация на Републиканската партия за президент, обвини Киев, че "заплашва да отмени избори … освен ако САЩ не изкарва повече пари."

Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм, въпреки че е силен поддръжник на помощта за Украйна, също зае недвусмислена позиция, като каза на пресконференция в Киев миналата година: "Искам да видя тази страна да има свободни и честни избори, дори когато е под атака . Американският народ трябва да знае, че Украйна е различна. Това беше много корумпирана страна в миналото."

Поразително е, че при последното си посещение в Украйна по-рано този месец Греъм смекчи значително позицията си, като каза, че сега споделя консенсусната позиция сред украинците.

"Всички, с които говорих, казаха, че трябва да поставите тази война на по-добро място, преди да имате избори. Това има смисъл за мен, след като бях там, на място", каза той.

Руслан Стефанчук, председател на парламента на Украйна, който беше избран с подкрепата на партията на Зеленски "Слуга на народа", формулира позицията на правителството. Първо и най-важно, каза той пред CNN, няма да е възможно да се гарантира, че всеки, който има право да гласува, ще получи шанса да го направи. Той посочи седемте милиона души, за които се смята, че са напуснали Украйна от началото на пълномащабната инвазия, и още няколко милиона, които са били вътрешно разселени.

Може би по-чувствителни са хората, живеещи в това, което Украйна нарича временно окупирани територии. Това са приблизително 20% от страната, която е под руски контрол.

Непрактичността на улесняването на гласуването там е ясна, но перспективата за провеждане на национално гласуване независимо от това също би била дълбоко обезпокоителна за мнозина. Докато някои украинци може тихо да подозират, че тези, които са останали в окупираните територии, са го направили, защото имат проруски симпатии, изглежда, фактът, че Киев доброволно лишава от избирателни права онези, които иска да освобод, би изглеждал като изоставяне.. Не е трудно да се види как Кремъл може да се възползва от това.

Другата група хора, чието участие в изборите би било предизвикателство, са военнослужещите, особено тези на бойни позиции на фронта.

"Би било несправедливо да се лиши от правото да гласуват на изборите войници, които защитават независимостта на страната ни с цената на живота и здравето си", каза Стефанчук.

CNN разговаря по телефона с повече от половин дузина военнослужещи, повечето воюващи на изток, в някои от най-активните части на сухопътната война. Всички с изключение на един смятаха, че изборите сега биха били лоша идея, въпреки че това не беше преодоляно от страховете от лишаване от избирателни права за тях самите или за техните другари бойци.

Вместо това, перспективата за несигурност е това, което предизвиква най-голяма загриженост, поне сред военнослужещите, с които се свърза CNN. Въпреки че всички приемаха, че войната може да продължи още няколко години, което може да означава, че изборите ще станат неизбежни, ситуацията със сигурността в момента ги прави несъстоятелни.

"Военните се страхуват, че някой може да реши да проведе избори, или по вътрешни причини, или под натиск от западните страни […] Вакуумът на властта по време на преходния период може да представлява заплаха за управлението на армията и функционирането на държавата", казва Александър Войтко, служещ с безпилотен отряд.

Друг войник, служещ в 47-ма бригада близо до Авдиевка, който предпочете да остане анонимен, се съгласи.

"Избирането на ново ръководство на страната би ни отслабило за известно време, сигурен съм в това. Ще отнеме време, докато се прехвърлят длъжности и отговорности и се сменят хора, защото всеки ще иска да си назначи свои хора. Нямаме толкова много време. Ситуацията в този момент може да стане много нестабилна", каза войникът пред CNN.

В крайна сметка обаче украинците ще се върнат към урните. Резултатите на Зеленски може да не са високи, но той остава популярен; 64% от украинците казват, че му вярват като лидер.

Въпреки това Олексий Кошел, борецът за правата на гласуване, вярва, че две години след началото на войната хората започват да излизат отвъд естествената си склонност по време на криза да се доверят на онези, които са на власт. Той очаква политици, които излизат от армията, като бившия главнокомандващ Валерий Залужний или по-малко известни фигури, да постигнат рекордни резултати, когато в крайна сметка се проведат избори.

Анекдотично също, че не е трудно да се намерят хора в Киев, които вярват, че в крайна сметка трябва да има разплата за пълномащабната инвазия и настоящата политика и лидерство. Млад бизнесмен със съпругата и децата си, които го посетиха за кратко от Италия, където наблюдаваха боевете, беше язвителен към президента.

Той не се е вслушал в предупрежденията за Русия, каза мъжът, като предпочете да не споделя името си.

Резултатът, каза той, е, че собствените му деца и тези на приятелите му растат, говорейки италиански или чешки, защото войната ги е прогонила в чужбина, за да търсят безопасност.

"Тези деца трябва да говорят украински", каза той със смесица от гняв и печал.