Някои си цъкат SMS-и като Борисов, други спорят за изборите

Няколко часа в парламента продължава спорът за прозрачността на изборите.

Предложението на ДПС предвижда заседанията на всички видове комисии да са публични, като на тях могат да присъстват застъпници, чуждестранни наблюдатели, журналисти и неправителствени организации.

Депутатите от ГЕРБ не подкрепят направеното предложение  с аргумента, че и в досегашните текстове на Изборния кодекс прозрачността е гарантирана.

„За ЦИК и РИК сме предвидили предаване в реално време и публичност на тези заседания”, обясни Искра Фидосова.

Тя допълни, че ще предостави справка на опозицията колко наблюдатели се регистрират за изборите. Фидосова допълни, че заради ограничена квадратура на помещенията няма възможност в някои секции всички физически да наблюдават изборния процес.

„Никой не забранява на наблюдателите да присъстват на изборите”, коментира Лазаров.

Опозицията обаче заяви, че искането им е съобразено с последния доклад на ОССЕ от президентските избори, който препоръчва по-голяма прозрачност и публичност на изборния процес.

 „Дебатът е за публичност в работата на всички комисии. Какви са механизмите за откритост и публичност в секционните комисии, в чието ръководство ние няма да имаме свои представители? Това е контролирана публичност”, възмути се Христо Бисеров от ДПС.

„Да, има онлайн излъчване на заседанията на 32 районни комисии в България. А другите 12700 комисии кой ги наблюдава? Гражданското общество няма да има право да наблюдава работата на близо 13 хил. комисии”, продължава да настоява на тезата си депутатът.

„Не това Народно събрание, а предишното Народно събрание отказа да покани международни наблюдатели на Съвета на Европа и тогава след натиска решихте в последния момент да ги поканите”, контрира Красимир Ципов от ГЕРБ.

„Вие ни предлагате контролирана публичност, ние  искаме пълна публичност”, обясни Бисеров.

„За да има фалшификации, ви трябва прикритост. Препоръките на ОССЕ след вашите избори за президент, където казват, че секциите на избирателните комисии следва да бъдат открити за обществеността през целия изборен период”, допълни юристът от ДПС.

„Твърденията, че се ограничава публичността, са смешни”, контрира Емил Радев от ГЕРБ.
„Има онлайн излъчване. Там, където са сигналите за нарушения в РИК и в ЦИК, обществеността ще има възможност в реално време да види как се реагира на тези сигнали”, допълни юристът на ГЕРБ.

„Неподкрепянето на това предложение е система за узаконяване на фалшификациите”, обясни Георги Божинов от „Коалиция за България”. От левицата заявиха, че препратките за публичност, които ГЕРБ правят във финала на Изборния кодекс, не засягат целия изборен процес.

Хипотезите на ГЕРБ обхващат няколко случая, обясни Антон Кутев. В тях се говорило за публичност само при запечатване на секциите, отварянето им в деня на изборите и преброяването на бюлетините, а не и в другите хипотези на целия изборен процес.

„Във Франция гласовете от урните броят хора, които са гласували. Това е обществен процес”, допълни аргументите на опозицията и Иван Костов. 

„Гледам, че някои си цъкат, както Бойко Борисов  си цъкаше SMS-си по време на нобеловите премии”, коментира Костов. „Няма никакво основание да се правят ограничения на наблюдението на изборния период”, добави Костов.

Той предупреди ГЕРБ, че вече имат зад гърба си един провал на предишните избори, когато заради лоша организация се разнасяха чували с бюлетини.

Въпреки протестите на опозицията, предложението им не намери място в Изборния кодекс. „След контролираната прозрачност идват и контролираните застъпници”, предупреди Христо Бисеров. Именно по дебата за закрепостяването на застъпниците в една избирателна секция се съсредоточиха следващите спорове.