Имаш лихвоточки – плащаш данъци с тях

Хората, които имат лихвоточки, да си плащат данъците с тях, както и да могат да ги оставят като наследство. Това решиха депутатите като приеха законови промени, внесени от реформаторите.

Измененията в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове засягат 55 000 души. Законът е приет през 1991 г. и многократно е удължаван срокът за компенсиране на гражданите. Над 315 000 са били първоначално депозитите в ДСК, в изготвените списъци са включени 155 650 души, като за 25 години са компенсирани 65% от тях.

Към март тази година Националният жилищен компенсационен фонд (НЖКФ) изплаща т.нар. "лихвоточки" на правоимащи, които са придобили жилища до април 2011 г. Само за компенсация на останалите, които до 2016 г. са придобили жилища и още очакват компенсация, са необходими около 80 млн. лв.

Много от тях са купили жилища срещу заеми от банки и трябва да чакат по 4-5 години за да бъдат компенсирани от държавата и често изпадат в ситуация да не могат да изплащат заемите и жилищата им се отнемат, мотивираха предложенията си реформаторите.

Ако се поддържа същата политика на държавата, при настоящия размер на средствата във фонда, за компенсиране и на останалите около 55 000 граждани-спестители ще са необходими още около 20 години.

Действащият закон предвижда постъпления в НЖКФ, но не определя техния размер, поради което в последните 5-6 години ежегодно се отделят от държавата по около 11 млн. лв.

Левовата компенсация за една лихвоточка е 8 стотинки от 2008 г. и не е променяна до днес, което е в разрез с предвиденото в закона правило, че стойността й се определя от инфлацията и движението на цените на жилищните имоти.

Още по-абсурдно според РБ е, че нейната стойност е свързана и с наличните средства във фонда, което означава, че ако средствата във фонда намаляват, ще спада и цената на една лихвоточка.

След 30 ноември тази година държавата вече няма да приема претенции за компенсация, а краят на 2019 г. е последният срок, до който държавата трябва окончателно да се разплати с гражданите, които имат право на това.

Реформаторите са убедени, че това няма да се случи и заради това поискаха да се удължи с две години срокът за заявяване на искане за изплащане на лихвоточките и да се премахне крайният срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции.