Премахването на МОЧА е законно, кой ще го реставрира за милиони?

Съдът обяви събарянето на МОЧА за законно, а областният управител на София търси кой да го реставрира за милиони, показват данни от Регистъра на обществените поръчки, съобщават в свое разследване от gospodari.com.

Вчера стана ясно, че премахването на фигурите от паметника на Съветската армия е напълно законно и може да продължи. Съдът се произнесе по жалба на “Изправи се.БГ” на Мая Манолова:

На този фон вече месеци текат пазарни консултации за реставрацията на Монумента. Последната публикувана информация за хода им е от 5 април и представлява ценово предложение от потенциален изпълнител на поръчката. Общата стойност, посочена от него, е 2 123 000 лева без ДДС.

Съдът обяви събарянето на МОЧА за законно, а областният управител на София търси кой да го реставрира за милиони

Интересен е изборът на студио, което да изготви индикативната оферта – “Марковстудио” ООД. Преди две години то влезе в новините с друга скулптура: “Водна паша”, разположена в изкуствено езеро в Южния парк. Тогава Общинският съвет похарчи 330 000 лева. Символиката ѝ предизвика вълна от реакции.

През декември областният управител на София Вяра Тодева обяви, че премахването му ще струва 260 000 лева. Целият монумент бил на стойност около 20 милиона лева. Тогава по думите ѝ той беше опасен и това беше единственият мотив за премахването му. Не чухме от нея нито дума за символиката за подчинението на въпросния монумнет. Думите на Тодева предизвикаха гняв и от “двете страни на барикадата”. Путинофили настояваха за оставката ѝ, защото изобщо е позволила да се “пипне” паметникът, пред който се прекланят. Демократи поискаха обяснение защо тонът ѝ към Монумента е толкова смекчен и защо говори за реставрацията, а не за премахването му.

Какво ще се случи с паметника?

Към момента тезата, че Монументът ще бъде реставриран за сметка на данъкоплатците остава на дневен ред. Нещо повече – тя е подкрепена от реалните действия на областния управител на София, пишат от gospodari.com. Не е ясно обаче къде би бил поставен реставрираният монумент.

“От отговора на Националната галерия става ясно, че евентуално експониране на елементи от монумента в Музея за изкуството от периода на социализма ще е възможно след изготвянето на множество допълнителни експертни оценки и анализи. Необходим е геофизически и геологически анализ на терена и подземната му част. Така ще се прецени дали монументът може да бъде стабилно поставен. Необходим е и инженерен проект. По данни от Националната галерия не са ясни точният диаметър и точното тегло на част от орнаментите на паметника. Това са данни, които задължително трябва да присъстват в проектната документация за изграждането на Паметника на Съветската армия”. Това отбелязаха още преди година от областната управа.

Коментирани бяха и варианти МОЧА да отиде на руска територия – в Руското посолство в София. В Димитровград пък предложиха паметникът да бъде преместен там, именно заради символиката му.

Между “демонтаж заради символика в разрез с правата и свободите на българите” и “реставрация, защото ни е грижа за безопасността” има съществена разлика. Доста е притеснително областната администрация на европейска столица да избира втория “сценарий”, след като подобни монументи бяха премахнати във всички посткомунистически страни. Намерението да се възложи реставрация на предизвикващия разединение монумент и тя да бъде за сметка на данъкоплатците също говори за разрез между думи и действия. На думи, Вяра Тодева е представител на “Продължаваме промяната” и се бори за европейско бъдеще за България. Действията ѝ обаче оставят съвсем различно впечатление.

И макар съдът да реши, че трябва да се довърши премахването на Паметника, процедурните хватки, с които разполагат и областната администрация, и държавата като цяло, далеч не са приключили. Вероятно при една нова областна управа, следва да се очаква проверка на досегашните процедури.