ДСБ: Не може панически да бягаме от стратегическите си цели

ДО САПАТА : ПРОСТО НЕ МОГА ДА СИ СЪБЕРА АКЪЛА,НИЕ НАРОД ЛИ СМЕ ДЕТО СМЕ СЕ ОСТАВИЛИ ШЕПА ХОРА ДА НИ МАЧКАТ ПОТОЯ НАЧИН ,ОПРЕДЕЛЕНО ,В БГ Е ИМАЛО ПАРИ И ТЕЗИ КОИТО СВАЛИХА ТОДОР ЖИВКОВ СА ОБРАЛИ ПАРИТЕ НА НАРОДА,СЛЕД ПРЕХОДА 89Г ТРЪГНАХМЕ КЪМ ДЪНОТО И ВСЯКО ПРАВИТЕЛСТВО Е БИЛО ОБВЪРЗАНО С ЦЯЛАТА ТАЗИ ПАСМИНА ,КРАДОХА, ВЪРТЯХА ПАРИ . 50 % ОТ ХОРАТА НА СРЕДНО НИВО СА ТЕЗИ КОИТО СА ПОДПОМАГАНИ ОТ БЛИЗКИ В ЧУЖБИНА ,ТАКА ВЛИЗАХА ЧУЖДИТЕ ПАРИ,А НАШИТЕ СЕ ИЗПАРИХА ЧРЕЗ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ отговор Сигнализирай

Тази госпожа и един господин няма ли кой да ги архивира някъде далеч от публичното пространство. Наслушахме се и нагледахме се на яловите им предложения в годините. отговор Сигнализирай

Е СЕГА КАКВО ?СМЯТАТЕ ЛИ ЧЕ С ТАКОВА МИНАЛО СМЕ ТРЪГНАЛИ ДА ВЛИЗАМЕ В ЕВРОПА ... отговор Сигнализирай

до хахаДянков е най-*** има вина за дефицита, преди него и двамата "велики" така се оперирали с бюджета, че чак при Дянков всичко лъсна... отговор Сигнализирай

Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество ифинансови операции в чужбина.Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв.,"Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв.През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД.През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля насвои фирми."Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв.Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката задграница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩДи 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв.В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов".Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част отпредназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, ИлиянСтоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов.В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за коитопредварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.***Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичнитевалутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", Булбанк" и "Елитбанк".Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, ивпоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ.Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с целучастие в приватизацията.Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос".Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел.Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациитебанката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни.* * *Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема заизточване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън отговор Сигнализирай