Крием емоционалните си проблеми от страх и срам

Зачестяват ли емоционалните проблеми на българите? Напоследък се питаме все по-често и по различни нерадостни, дори трагични поводи. Преди да се стигне до точка, от която няма връщане назад, има изход и възможност да си помогнем сами. Обаче знаем ли как и признаваме ли, че нещо не е наред в личното ни (душевно) пространство?

В последните години психологическите проблеми на българите са се повишили вследствие на натрупване на стрес, каза пред Dnes.bg Георги Антонов, клиничен психолог, психотерапевт.

Според наблюденията му напоследък са зачестили паническите кризи и депресивните състояния и това е най-вече свързано със стреса.

Според Боряна Чалъкова, психотерапевт и треньор по психодрама и позитивна психотерапия, проблемите не са по-различни през последните години, отколкото преди 15 например. Наблюдава се обаче задълбочаване и преживяване на повече емоционални кризи.

Като фактор условията за живот не са за подценяване. Естествено е, че в състояние на криза - икономическа или социална, има повече предпоставки за емоционален дисбаланс, каза тя.

По думите й осъзнаването на психотерапията е свързано с по-високо ниво на човека и в образователен, и в социален аспект. Срещите се посещават от хора, които имат достатъчно съзнание за това, че психотерапията е път, в който могат да придобият умения да разрешават емоционалните си кризи.

Измеренията на професията

Георги Антонов практикува в София и смята, че столичани са по-отворени към това да потърсят помощ от специалист, ако имат емоционален проблем, отколкото хората в останалата част от страната.

„При семейни конфликти нежната половинка обикновено подема инициатива за това, а после опитва да привлече и партньора“, даде пример той. Често поставян проблем от двойките, свързан пак с несигурността, е семейното планиране - дали да имат дете сега или по-късно.

Все още професията се бори за място в обществото, посочи Боряна Чалъкова, която практикува във Варна. Според нея след като се изгради ясен образ на психотерапевта и на психотерапията като професия у нас, и обществото ще започне да възприема тази дейност по-адекватно. Това вече се случва, но от малка част от хората.

„Имаме професионална общност, която се свързва и с институциите, за да може тази професия да се легализира. Първо говорим за легализиране, а популяризирането върви паралелно с него. На този етап по-същественото е да бъде легална професия, включена  в закон, който да обяснява точно какво представлява професията психотерапевт. Не всеки психиатър е психотерапевт, не всеки психолог е психотерапевт, това изисква дългогодишно обучение в някаква психотерапевтична парадигма и метод“, обясни тя.

Личните лекари имат съществена роля, защото често хората в някаква криза се обръщат към тях.

Има такива джипита, които дават медикамент, вместо да изпратят пациента си на специалист, което не е добре, посочи Георги Антонов.

Трудно е да признаем, че имаме проблем

В обществото има и криворазбиране, че при наличие на емоционален проблем, сме психично болни, каза още той.

По думите му битува и друго схващане, особено при мъжете – че ако се обърнат към психотерапевт, означава, че са несправящи се, психотерапевтът ще ги научи да се справят и това е свързано със срам. Всъщност реално не е така - хората посещават психотерапевт и без да имат психически проблеми - да проверят някои свои решения, които са важни, да работят върху собственото си личностно израстване.

Не обръщаме внимание на вътрешния си свят, по-скоро гледаме как сме физически. Като че ли вътрешният свят е оставен на заден план, а той е изключително важен. Трудно е да признаем, че имаме емоционален проблем, защото това е малко плашещо, неясно, не е като човек да си пореже пръста и да знае, че трябва да се превърже. Нещата, свързани с вътрешния свят, винаги са по-плашещи, по-неясни, каза Антонов.

Толкова различни ли са проблемите ни?

Боряна Чалъкова е специализирала в психосоматична клиника в Германия. В клинична среда параметрите се различават от тези в свободната психотерапевтична частна практика, но наблюдавайки пациентите в Германия и у нас, тя открива количествени, а не качествени разлики.

„Като плюс за психиката на българина мога да кажа, че ние можем да бъдем по-устойчиви и по-балансирани емоционално от много познати нации. Българинът има способността да се включва към ежедневни неща, да ангажира съзнанието си с неща, свързани с реалността. Българската психика има доста здрави корени. Тези корени са попарени, много често са посипани с отрова, но знаете как когато премине пожар през гора, след това полека започват да покълват новите растения“, каза тя.

Според нея в това има оптимизъм, който не виждаме по простата причина, че сме устроени така - първо да отречем и след това да признаем. Другото, което вреди на психиката на българина, е като че ли по-ниското самочувствие, което носим, без основание за това, но този въпрос е вече социален, а не психотерапевтичен, допълни Чалъкова.

Често поставяни от българите проблеми са тези между родители и деца, за партньорски взаимоотношения, разрешаване на фамилни кризи, личностни изживявания като депресивни преживявания, страхови разстройства, панически разстройства.

Има ли бързи техники за справяне?

При всички случаи най-добре е да се обърнем към специалист, защото външно конфликтите могат да изглеждат по един начин, но техният корен при отделните личности е различен.

Една от най-добрите техники срещу стреса е собственото личностно израстване по отношение на вземане на решение. Тогава стресът ни съпътства, но ние имаме усещането, че го контролираме, каза Георги Антонов.

Много индивидуално е какво може да помогне за преодоляването на емоционален проблем, но ако хората намерят нещо, което им носи наслада, това е идеално „лекарство“ срещу стрес.