Бездънната каца Здравна каса

Актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за пореден път повдигна дискусията за неосъществената здравна реформа. Какъвто и бюджет да се заложи в системата, дефицитът всяка година е изначално заложен и все повече се разширява. Здравеопазването се превърна в бездънна каца, в която колкото повече се налива, толкова повече резултатите се влошават.

Същевременно колкото повече политиците и съсловието говорят за здравната реформа, толкова повече системата затъва в хаос. Защото реформата върви ръка за ръка с тежка отговорност и никой няма желанието да я понесе.

Актуализацията на бюджета на Здравната каса е необходима, за да не се стигне до пълен блокаж на системата. Заедно с нея обаче е крайно време да се стигне и до твърд ангажимент за промени с ясни и конкретни срокове, защото въпреки тази (животоспасяваща) актуализация, Касата ще влезе в следващата година с още по-голям дефицит, който няма изгледи да спре да се разширява.

Без реформи по същото време на следващите години дупката в бюджета на институцията ще бъде с още по-катастрофални размери, защото кацата без дъно ще става все по-широка и по-гладна. И няма никакво значение, че бюджетът за здраве в страната е най-ниският в Европейския съюз (ЕС).

Може и парите да са малко, но за сметка на това се изразходват все по-неефективно и без никакъв мониторинг за качество и резултати. Държавата пък успя да избяга от своя законоустановен финансов ангажимент – да финансира интензивното лечение, неотложната помощ, лечението на редките болести, ваксините и т. н.

Но дали проблемът е само в парите? Средствата са част от липсващите парчета от пъзела и качеството и достъпа до здравеопазване не се влошават само заради неговото недофинансиране, а и заради изтласкването встрани на извънболничната помощ, грешния модел на финансиране, корупцията, лошите условия на труд на лекарите и т. н.

Солидарен модел = системно недофинансиране

България е сред държавите с най-бързо застаряващо население в света заради изключително ниската раждаемост и нарастващата емиграция. И в момента данните на Националния осигурителен институт (НОИ) сочат, че един работещ издържа повече от един пенсионер. Към 2050 г. съотношението ще е около 1:2 в полза на пенсионерите. Т. е. държавата ще трябва да плаща за здравето на все по-голяма група от хора – защото именно тя покрива разходите за здраве за пенсионерите.

Покрива, но не съвсем. В момента държавата плаща здравните вноски на над 4,5 млн- души – освен пенсионери, деца, студенти, чиновници, бременни, безработни, регистрирани в бюрата по труда и т. н. За повечето категории лица, на които здравните вноски се покриват с пари от бюджета, всъщност държавата плаща недостатъчно.

Отделно все повече намаляват хората, които плащат здравните си осигуровки – част от тях преминават в категорията на пенсионерите (т. е. държавата поема разходите за тях), други са засегнати от безработица и нямат възможност да го правят, а трети изобщо не желаят да участват в солидарната здравна система, защото са разочаровани от нея.

Това очертава едно непрекъснато намаление на постъпленията в системата за сметка на все по-засилващото се потребление – отново заради демографската структура: застаряващото население има нужда от все повече здравни грижи.

Друг проблем е и неадекватната профилактика, заради която разходите за здраве също се увеличават. Т. е., очевидно е за всички, че разходопокривният, солидарен модел не е работещ вариант и не може да осигури адекватно финансиране за системата. Необходимо е засилването на частния сектор в условията на пазарна конкуренция, за да се увеличат средствата за сектора.

Така ще го има и индивидуалният момент – аз спестявам за здраве и се застраховам, а средствата се ползват от мен и моето семейство, т. е. със сигурност средствата ще се изразходват доста по-ефективно.

Още по проблемите на Здравната каса четете в Investor.bg