Политиците са нежелани на първия учебен ден

Политиците са нежелани на първия учебен ден, акцентира "Стандарт". Това стана ясно от изявление на просветния министър Румяна Коларова в Казанлък. Тя проведе там среща с шефовете на регионалните инспекторати. Сред обсъжданите теми били и опитите на кандидат-депутати да се включат в школските тържества на 15 септември.

"Деполитизацията на училището не може да стане със закон, аз и не призовавам директорите и учителите да нямат ясна политическа позиция, но училището не може да бъде обект на партийни битки и не бива да бъде използвано в предизборната кампания", каза министър Коларова. Тя призова политиците да не спекулират с патриотичните нагласи, националната история и памет точно преди изборите.

Плоският данък върху доходите от 10% да се запази, но общините да имат право да увеличават ставката с до 2 процентни пункта и допълнително събраните пари да остават в местната хазна. Това е едно от предложенията в предизборната програма на ГЕРБ - "Стабилна България - програма за реформи", пише на първа страница "Труд". Бившият заместник-министър на финансите Владислав Горанов от ГЕРБ обясни, че решението дали новият финансов инструмент ще бъде използван или не, ще зависи изцяло от местните власти.

"Кметовете в мат", коментира "Труд". Кметовете трябва да са луди, ако се възползват от тази опция. Парите никога не достигат на местната власт. Ако ГЕРБ поеме управлението обаче, ще разполага със солиден аргумент да им отказва финансиране. Искате пари? Вземете си ги от населението. Решава се проблем, без да бъде разрешен.

От това уж благовидно намерение произлизат доста нелицеприятни въпроси, коментира "Дума". Първият - ако общините наистина ще получат такова право, гражданите ще бъдат ли "компенсирани" със същия процент в частта от данъка, която отива за правителството? Ако не - това на практика означава, че ще плащат и по-висока обща ставка до 12% на въпросния налог. Второ - подоходното облагане се определя със закон, одобрен от парламента, и важи за цялата страна. Общините пък определят местните данъци и такси. Изглежда, предизборният миш-маш, наречен програма на ГЕРБ, цели да създаде невероятен данъчен хаос в държавата, при положение, че подоходният данък ще е различен за всяка община.

"След изборите са нужни програмно правителство и национално съгласие", посочва в интервю за "Сега" Иван Костов, директор на Лабораторията за управление на рискове. При очертаващата се нестабилна политическа конфигурация и след предстоящите избори Лабораторията предлага две неща. Първо - всички най-тежки проблеми, свързани с финансовото и банково оздравяване, да бъдат решени по време на служебното правителство. То да актуализира бюджета, дори до 30 октомври да предложи бюджета за следващата година. И, ако няма ново правителство, той да бъде обсъден и приет като бюджет на служебното правителство. Второ - трябва да се търси широко национално съгласие за излизане от кризата.

Партийно управление, командване, лидерстване, фанфаронстване през медии ще бъде най-малко удачно в тази ситуация. Никой няма да има подкрепа, която да му позволи да се държи по този начин. След изборите правителството със сигурност ще бъде коалиционно, прогнозира Костов. Въпросът е как ще бъде конструирано.

"Веднага след изборите да се заемем с пенсионната система", коментира в "Труд" Христина Христова, председател на Института за семейна политика и бивш социален министър. Тя предлага: Вдигане на пенсионната възраст и изравняване на възрастта за мъжете и жените. Бързо и решително да се съкратят възможностите за ранно пенсиониране.

Държавата да отчита прозрачно за цялото общество кога и колко внася като осигурител по закон в различните фондове - пенсионен и здравен. Пенсионният фонд да се изчисти от неприсъщи дейности. Майчински, болнични, други обещетения и социални пенсии да се отделят, за да излезе по-ясна сметката кое колко ни струва. Според Христова вдигането на осигурителната вноска не е изход от сегашната ситуация, защото ще рефлектира отрицателно върху доходите, заетостта и събираемостта.

"Не мисля, че има риск от нов "Костинброд", казва в интервю за "Труд" Цветозар Томов, говорител на ЦИК. Скандалът беше свързан с допълнително отпечатани незаконни бюлетини за изборите на 12 май т.г. Томов посочва, че правилата за отпечатване и сърнение на бюлетините са много строги. Основен изпълнител е пачатницата на БНБ, която осъществява контрол, напълно сходен с този при отпечатването на ценни книжа, например банкноти.

На въпрос на "Преса" към председателя на БСП Михаил Миков дали ще поканят Пламен Орешарски в листата си, той отговаря с "Не". И обяснява: "В последните месеци политиката на ръководеното от него правителство значително се отклоняваше от това, заради което бяхме поели управленски отговорности и коалиционни компромиси. Предложението за актуализацията на бюджета не само не отговаряше на действителното състояние на държавните финанси, но открито обслужваше тези, които искат да нарисуват един голям провал на правителството, ръководено от самия Орешарски. Разминахме се и в позициите за банковата ваканция. Ние категорично смятахме, че тези мерки не са необходими и ще парализират българската икономика."

"Данъците не трябва да се пипат", е позицията на министъра на финансите Румен Порожанов. В интервю за "Стандарт" той отбелязва, че теоретично може да се вдигнат акцизите на тютюневите изделия. Но отрицателните ефекти за бюджета от намалената събираемост ще са не по-малки от положителните ефекти от увеличението на данъка. Решението за коригиране на данъчни и осигурителни ставки следва да бъде решение на новото правителство, което ще се сформира след изборите.

Порожанов прогнозира ръста на икономиката през настоящата и през следващата година. За 2014 г. няма да се постигне заложеният ръст от 1,8% на БВП, и той може би ще бъде 1,5-1,6%. Постепенното възстановяване на доверието на бизнеса и потребителите, както и допускането за подобряване в развитието на европейската и световната икономика се очаква да допринесат за ускоряване на растежа през следващата година.