Преди 34 г. Украйна се отказа от ядрения си арсенал, може ли да го възстанови отново?

Преди 34 години Украйна направи исторически избор - отказа се от ядрени оръжия, притежавайки третия най-мощен арсенал в света. По това време тази стъпка се възприемаше като символ на мир и доверие в международните гаранции. Днес, след години на руска агресия, все по-често се задава въпросът: не беше ли този отказ твърде скъп? Focus анализира дали Украйна наистина е способна да възстанови ядрения си потенциал, какво е необходимо за това и какво би могло да означава това за държавата.

Днес, 24 октомври, се навършват 34 години откакто Върховната рада на Украинската ССР прие Резолюцията „За безядрения статут на Украйна“. Този акт беше не само декларация за намерения, но и стратегическа стъпка в трудните геополитически условия на разпадането на СССР.

С тази резолюция, по-специално:

Украйна е обявена за безядрена държава.
Ангажимент да не произвежда, придобива и разполага ядрени оръжия на своята територия.
Прехвърляне на всички ядрени оръжия за демонтиране и унищожаване под международен контрол.
Присъединяване към Договора за неразпространение на ядрени оръжия като неядрена държава.

Може ли Украйна да създаде ядрени оръжия сега?

Кандидатът на политическите науки Руслан Ключник смята, че в контекста на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна все по-често се чуват дискусии за възстановяване на ядрения потенциал на страната. Както е известно, Украйна доброволно се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света през 1994 г., подписвайки Будапещенския меморандум. Днес, предвид нарушаването на гаранциите за сигурност, някои експерти и политици обмислят възможността за връщане към ядрен статус. Този път обаче е изпълнен с технически, финансови и най-вече геополитически предизвикателства.

След разпадането на СССР Украйна наследи не само арсенал, но и научно-техническа база: институти в Харков, Киев и Днепър, където се работи по ядрени технологии. Много специалисти по ядрена физика, ракетостроене и материалознание все още са активни. Например, Харковският институт по физика и технологии има опит в работата с ядрени реактори, а предприятия като Южмаш биха могли да адаптират ракетни технологии за носители. Това не изисква пълно възстановяване на съветската инфраструктура - съвременните разработки позволяват използването на по-компактни методи, като например обогатяване на уран с помощта на центрофуги.

„Технически Украйна има потенциал да възобнови ядрената си програма. Ключовият фактор тук е наличието на висококвалифицирани специалисти“, казва политологът пред Focus.

Според Ключник, когато става въпрос за финансиране, скептиците често посочват ограничените ресурси. Въпреки това, през последните четири години на пълномащабна война Украйна е похарчила стотици милиарди долари за отбрана, мобилизирайки вътрешни резерви и международна помощ. Според Министерството на финансите, само през 2024 г. разходите за сигурност са надхвърлили 50% от бюджета. Ако държавата можеше да финансира масовото производство на дронове, артилерия и укрепления, тогава щеше да има пари и за ядрената програма. Това би могло да включва преразпределение на военния бюджет или привличане на частни инвестиции в свързани технологии.

„За сравнение: страни с по-ниско ниво на развитие, като КНДР и Пакистан, постигнаха ядрен статут въпреки икономическите трудности. КНДР, с индекс на човешко развитие от почти 0,5 (според ООН), инвестира в програмата от 80-те години на миналия век. Пакистан, с индекс на човешко развитие от 0,54, разработи бомба през 1998 г., разчитайки на китайска помощ и вътрешни ресурси. Украйна, с индекс на човешко развитие от 0,77 към 2023 г., има много по-добра изходна позиция: развита индустрия, достъп до уранови находища и интеграция в глобалните научни мрежи. Теоретично бихме могли да се справим без външна помощ, използвайки собствени разработки“, подчертава политологът.

А ако Украйна има ядрени оръжия, какви ще са последствията?

Руслан Ключник добавя, че теоретично Украйна не е задължена да търси съгласието на други държави, тъй като Будапещенският меморандум не е правно обвързващ договор. Но на практика началото на ядрената работа ще предизвика незабавна реакция от международната общност. Санкции ще бъдат наложени не само от държави, които не са приятелски настроени към Киев, но и от западни партньори - САЩ, ЕС, Великобритания. Безядреният статут на Украйна през 90-те години беше облекчение за всички: за Русия - намаляване на заплахата на границата, за Запада - намаляване на броя на ядрените държави, което допринася за глобалната стабилност. Западните държави, притежаващи самите арсенали, са заинтересовани от монопол.

„Вероятността за пряка военна намеса в случай на разработване на ядрени оръжия е ниска - за разлика от Израел, който бомбардира ядрени съоръжения в Ирак през 1981 г. и Сирия през 2007 г., или потенциални удари срещу Иран. Въпреки това, санкциите ще бъдат по-строги от сегашните срещу Русия. Това ще засегне икономика, която вече страда от войната. Освен това Русия, със своите разузнавателни и ракетни системи, е способна да унищожи всяко ядрено съоръжение на етап строителство. Дори след евентуално прекратяване на огъня, Москва ще запази техническите възможности за превантивни удари, както направи с енергийната инфраструктура“, обяснява Ключник.

В крайна сметка, според експертът, разговорите за ядрения статус на Украйна изглеждат безнадеждни. Те могат само да влошат изолацията и да отблъснат съюзниците. Вместо това, украинската дипломация трябва да се съсредоточи върху мирните механизми за сигурност: укрепване на НАТО, двустранни гаранции от САЩ и ЕС и развитие на конвенционална отбрана. Важно е страната да се придържа към Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) от 1968 г., към който Украйна се присъедини през 1994 г. Това е не само задължение, но и инструмент за оказване на натиск върху Русия като нарушител.