Вялата кампания стопи избирателите

Коалиционни формати не се очертават, според заявките на партиите с шанс да влязат в парламента, коментира "Труд". Всички изключват ДПС като партньор. ГЕРБ и "Реформаторският блок" през ден се развеждат. "България без цензура" декларира пълна самостоятелност. Патриотичният фронт би могъл при определени условия да се коалира вляво или вдясно, но дори и да влезе в парламента, едва ли депутатите му ще са достатъчни за двупартийна коалиция. Трипартийна в ляво с ДПС е двойно изключена - БСП не ще ДПС, а ПФ е невъзможно да го преглътне, а вдясно е имагинерна - реформаторите още не са преглътнали ГЕРБ-ерите, камо ли патриотите. Така след 5 октомври ни очаква замазване, отричане от предишни позиции за некоалиране или инатливото им отстояване. Преговорите за съставяне на правителство вероятно ще се проточат, възможно е да не се стигне до реализиране на мандат и през зимата да има нови избори.

"Кампанията стопи избирателите", коментира в "Стандарт" Юлий Павлов от Център за анализи и маркетинг. Той посочва, че предизборната кампания оставя впечатление, че тече по-вяло, отколкото при други избори. Причината е, че няма толкова скандали, колкото друг път. Също така партиите вече похарчиха доста пари, тъй като това е вторият вот в рамките на 2014 г., а не се знае дали няма да има и трети до края на годината. По-малкият финансов ресурс предопределя и по-слаба медийна кампания. Очевидно партиите залагат на агитацията на терен. Ефектът от публичната кампания е, че желанието за гласуване у хората намалява. Това се случва за първи път преди парламентарни избори. Подобен феномен наблюдавахме и преди европейските избори на 25 май. Поради тази причина се очаква да гласуват 3,2-3,4 млн. души.

"Една преференция, много партийни битки", коментира "Дневник". Невиждана досега е агитацията да се гласува преференциално. За инициатор на добилата популярност като преференциална кампания може да се смята Георги Кадиев, който беше депутат в миналия парламент. Той започна с призивите за гласуване с преференция още преди да са подредени листите на БСП и на останалите партии, а в социалната мрежа Facebook организира събитие "Аз ще гласувам преференциално на 5 октомври". В "Реформаторския блок" най-активен е бившият лидер на СДС Мартин Димитров.

Като най-оспорван сред преференциално агитиращите кандидати се очертава 24-ти избирателен район, обхващащ централната част на София. Очаквано там най-ожесточена е битката вдясно, тъй като в района традиционно печелят десните партии. Начело на листата е зам.-председателят на ДСБ Петър Москов. На опашката - силна позиция, тъй като е лесна за запомняне, е не по-малко популярно лице - бившият енергиен министър в кабинета "Борисов" Трайчо Трайков.

Вътрешният министър Йордан Бакалов предупреди, че избуява ново явление - кандидат-депутати се опитват да купуват преференции, за да си осигурят място по-напред в листите.

Българите в чужбина се самоорганизираха за изборите, коментира "Сега". Социалните мрежи и по-благоприятното изборно законодателство създадоха условията за бума на изборни секции зад граница. Причина за мощната политическа деятелност на българските граждани в Турция е добрата им организация. Изселническите дружества са силни, многобройни и добре финансирани. Сега обаче трендът сякаш се обръща - броят на секциите зад граница достигна рекордните 428, при това не благодарение на съгражданите ни от турски произход, а на нарасналия капацитет за самоорганизация, който демонстрира българската диаспора. Достатъчна е една кратка "разходка" в мрежата, за да се види колко се е разраснало общуването между традиционно склонните към изолация наши сънародници зад граница.

Интересът им диктува да вземат колкото се може по-дейно участие на предстоящия вот. Високата активност сега ще се транформира в повече автоматични секции занапред по силата на сегашния Изборен кодекс. Малко по малко българската диаспора може да се превърне във фактор, с който политиците ще трябва да се съобразяват повече в бъдеще.

"Пенсиите да растат или с инфлацията, или с доходите", предлага в анализ "24 часа". Възрастните хора в България получават 39% от дохода си като работещи, за ЕС средното ниво е 54%. У нас, към 2011 г., 9% от БВП отиват за пенсии, 13% е средното равнище за ЕС. Пенсиите при нас трябва да догонват средния осигурителен доход през следващите десетилетия, ако искаме да достигнем добри за ЕС коефициенти на заместване на дохода при пенсиониране. Ако приемем променено правило за индексиране, което облагодетелства пенсионерите от време на време и спомага пенсиите да догонват заплатите, това не би било нито несправедливо, нито прекомерно.

Заради опасност от свъхдефицит от финансовото министерство обявяват актуализиран бюджет в понеделник, акцентира "24 часа". С дефицит от 4-4,5% вместо планираните в бюджета 1,8% може да приключи финансовата 2014 г. Това означава, че държавата няма да разполага с около 3,2-3,5 млрд. лева в последните месеци на годината. Ако не се намери решение, може да влезем в процедура по свръхдефицит, която Брюксел ще ни наложи.