Психолог: При Цвети е имало изчерпване и умора

Според психолога Александра Петрова опитът за самоубийство при гимнастичката ни Цветелина Стоянова е следствие на изчерпване и прекалена умора.

"От друга страна, имаме голяма доза самокритичност, страх от неуспех и провал. Целта е станала свръхценна - можеш да се откажеш или да продължиш. Не е лесно да се вземе такова решение и тогава напрежението може да ескалира много бързо", коментира специалистът в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Тя е на мнение, че за да тренираш художествена гимнастика трябва да имаш голяма устойчивост. Изиксват се много комплексни качества. Психологът сподели, че при нея често идват разтревожени родители на деца, които практикуват този спорт.

"Децата стават затворени, самокритични, тревожни. Започва процес с проблеми по отношение на храната. Не могат спокойно да приемат всякакви ситуации, например в училище. Това води до висока тревожност. Въпрос на изтощение и неспособност да се поеме цялото напрежение и интензитет. Има и деца, които нямат тези проблеми, те са по-адаптивни. За тях е по-важно, че те могат, отиват и показват. Въпрос на темперамент е", разясни Александра Петрова.

Тя е на мнение, че близките хора усещат промяната в поведението и посочи симптомите, по които може да се разпознае психическото разтройство: "Започва висока степен на реактивност, има занижен праг на търпимост, постоянно усещане за неудовлетвореност, изолация, избягване на споделяне, нарушен сън за дълго време, рано будене, в което се премислят едни и същи проблеми, нарушаване на навиците на хранене."

Александра Петрова сподели още, че всеки втори или трети човек е имал някаква степен на паническа атака. Според нея има тенденция за връзка между паническата атака и мисълта за самоубийство.

"Тя е много силно емоциално състояние, в което човек се страхува, че ще умре и няма да се справи в средата, в която се намира. Когато много дълго време човек не обръща внимание на умората, се стига до момент, в който изцяло има усещане за безсилие. Стига се до невъзможност за контрол на реакциите. Тогава човек е способен да прекрачи инстинкта си за самосъхранение и да стигне до крайности", уточни специалистът.

Според спортния психолог Атанас Атанасов много е важен цикълът на натоварването. Той обясни, че при плуването и леката атлетика напрежението е по-голямо, а работата на спортния психолог не е само да надъхва състезателите.

"Ако има проблем, който спортният психолог успее да види, трябва да се свърже с клиничен психолог и ако той прецени трябва да се прибегне до психиатър", каза от Брюксел Атанас Атанасов.

Разговорът чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR.