Министерският съвет предлага за награждаване проф. д-р Боряна Слънчева с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие за значимия й принос за развитието на медицинската наука и практика в областта на педиатрията и неонатологията в Република България.
Проф. д-р Боряна Слънчева е родена на 2 април 1955 г. През 1979 г. завършва „Медицина“ в Медицинска академия-София. Има придобити три специалности - педиатрия, неонатология и здравен мениджмънт.
Кариерата й започва през 1980 г. в СБАЛАГ Майчин дом, като вече 44 години, работи като специалист по неонатология и педиатрия, а от 2001 г. е началник на Клиниката по неонатология в лечебното заведение. През 2005 г. защитава дисертация за образователно- научна степен „доктор“ на тема „Бъбречна функция при рискови новородени с ниско и екстремно ниско тегло“. През 2006 г. след конкурс е избрана за доцент по неонатология, а през 2013 г. - за професор по неонатология към Медицински университет - София.
Проф. Слънчева е основоположник на българската школа по неонатология, учител и ментор на множество български неонатолози. Автор е на над 85 научни труда, публикувани в специализирани медицински научни издания. Работи в областта на продължителната дихателна реанимация и използването на различни техники на апаратна вентилация, върху проблемите в адаптацията при недоносени с много ниско и екстремно ниско тегло при раждането, върху проблемите на вродените бактериални инфекции и назокомиални инфекции в неонаталните интензивни отделения. Участва в проучвания, свързани с особеностите на бъбречната функция при недоносените деца. Завършва курсове по абдоминална ехография и ехография в педиатрията. Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло, се чете в мотивите за решението.
Проф. Слънчева е дългогодишен национален консултант по неонатология и главен координатор на експертния съвет по неонатология към Министерство на здравеопазването. Член е Българската асоциация по неонатология и на Българското дружество по акушерство и гинекология.
Приносът й за развитието на медицината, в частност на неонатологията и педиатрията в България, е от изключително значение и е високо оценен от медицинската общност. Името й е символ на безупречен професионализъм, висок морал, отдаденост и не на последно място - любов към професията. Благодарение на нейната упоритост, отдаденост, висок професионализъм и хуманизъм тя, съвместно с ръководения от нея екип създадоха в СБАЛАГ „Майчин дом“ най-големия и реномиран център по неонатология на Балканите.
В друго свое решение Министерският съвет предлага за награждаване проф. д-р Ивайло Търнев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на медицинската наука и за общественото здраве в Република България. Предложението е подкрепено от Инициативен комитет, в който участват изявени български лекари, представители на неправителствени организации, работещи в областта на редките болести и организации, работещи с уязвими групи, както и от преподаватели и журналисти.
Проф. д-р Ивайло Търнев е роден на 28 септември 1961 г. Завършва Медицински университет - София и специализира „Нервни болести“. Също така е специализирал неврогенетика в Оксфордския Университет, невромускулни заболявания в Института по миология в Париж, медицинска генетика в Медицински университет - София. Магистър е по обществено здраве и здравен мениджмънт.
От 2010 г. е началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“. Основател и ръководител е на Експертния център за редки генетични неврологични и метаболитни заболявания, който осъществява значима диагностично-лечебна, консултативна и научно-изследователска дейност. Като ръководител на интердисциплинарен научен екип проф. Търнев има значителни заслуги и принос за развитието на клиничната неврогенетика в България, като заедно с колегите си успешно е реализирал над 50 изследователски проекта, 15 от които международни, в рамките на които са описани десет нови нозологични единици.
Проф. Търнев има 357 научни публикации, 170 от които в международни списания с импакт фактор, цитиран е над 12 000 пъти, като повече от 10 000 цитати са в чуждестранни списания. Съавтор е на 10 монографии, три от които са издадени в чужбина, както и на 5 учебника.
Освен изявен лекар и учен, проф. Търнев е преподавател към Катедрата по нервни болести на Медицински университет - София и към Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет. Също така е хоноруван преподавател по невропсихология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Югозападния университет „Неофит Бозвели“. Бил е научен ръководител на 21 докторанта.
Проф. Търнев работи активно и в областта на общественото здраве, като е реализирал множество социални проекти, насочени към подобряването на достъпа на уязвимите малцинствени групи до здравеопазване. Основен акцент в дейността му е поставен върху превенцията на социално-значимите и наследствени заболявания сред социално изолираните групи. Развива концепцията за професията „Здравен медиатор“ и участва активно за развитието й в България, като разработва и акредитира програма, провежда обучения и мониторинг, организира конкурси и участва в избор на здравни медиатори.
Активно участва и в дейността на неправителствени организации като председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и като член на ръководството на Фондация „Невронауки и поведение“ и на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“.
Проектът на решение за награждаването на проф. Търнев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“-огърлие е в съответствие с политиката на правителството за поощряване на изявените български граждани, които имат значим принос към обществото, отчитат в мотивите си от кабинета.
Освен двамата медици, правителството предлага на президента да награди и д-р Владимир Калоянов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен, за изключителни заслуги и принос в областта на образованието, науката и културата по отношение на българските общности и групи в Украйна и Молдова.
Д-р Калоянов е един от активните дейци и член на Управителния съвет на дружество „Родолюбец“ в България от времето на неговото създаване до днес. През 90-те години на миналия век усилено организира търсенето на деца от областта Таврия, които да започнат да учат в прародината им България. Тези действия на д-р Калоянов са като жива връзка между Украйна и България в годините след демократичните промени, се чете в мотивите за предложението.
Като представител на дружество „Родолюбец“ той има дейно участие в редица събития по представянето и популяризирането на културно-историческото наследство, езика, литературата и традициите на българите от Бесарабия, Таврия, Крим и останалото постсъветско пространство. По негова лична идея, подготовка и реализация е посещението през 1992 г. в Украйна на тогавашния вицепрезидент на Република България г-жа Блага Димитрова. Посещението се провежда в рамките на 130-годишнината от преселването на българите от Бесарабия в Таврия.
Д-р Калоянов е автор на стихотворните сборници „Капки от корена“ (1991 г.) и на стихотворенията и гатанките за деца „Звънлив капчук“ (1994 г.). В съавторство с проф. Симеон Янев издава христоматията „Българска литература“ за българите извън сегашните граници на страната. През 1997 г. защитава докторска дисертация в Института по история при БАН на тема „Просветното дело на българите в Украйна през 20-те и 30-те години на XX век“. Също така превежда от украински на български език детската книга на Валентина Запорожец „Слънчевото училище“. През 2005 г. издава в София монографията „Българите в Таврия 1860- 1939 г.“, а през 2010 г. излиза книгата му „Чудното сърце“, съдържаща разкази и приказки за деца. В същата година започва да работи в Института за изследване на населението и човека при БАН. През 2022 г. излиза неговият научен труд, озаглавен „Цената на българщината в Таврия“, който е плод на многогодишните му занимания с историята и културата на сънародниците му в Украйна.
Д-р Владимир Калоянов е сред основните инициатори за изпращането на хуманитарна помощ за Украйна и украинската армия през септември 2022 г.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Най-изненадващата история за икономически успех в света е...Северна Корея
По един показател SpaceX бледнее пред някои от най-горещите IPO-та в Китай
Кадър на деня за 13 юни
Луксозните европейски брандове търсят подкрепа от новите американски богаташи
Погребението на иранския аятолах Али Хаменей ще се състои през юли
Ще оцелее ли проектът за съвместния френско-германски боен танк?
Съвпадът на Слънцето и Меркурий носи големи промени за 4 зодии на 15 юни 2026
Везенков и "Олимпиакос" са отново на върха в Гърция
Валентин Радев: Кандев вероятно гони политическа кариера, трябваше да го обяви
Терзиев за "София прайд": Ако не можем да ги разберем, поне да не ги мразим
"София прайд" и "Шествието за семейството" изпълниха улиците на столицата (СНИМКИ)
Кутев: Не искаме да слагаме тавани на цените, мерките ни са най-пазарните
Поляк разби Медведев за първи финал в АТР 250
НА ЖИВО: Катар – Швейцария 0:0
Кадър на Левски се завърна в Първа лига
Фриц ще спори за титлата в Щутгарт
Везенков ликува с титлата след драма в 5-ия мач
Бивш на Барса и Ман Сити стана треньор на шампион
Новолуние в Близнаци на 15 юни: Търсим радостта, но показваме и талантите си
Любовен хороскоп за 15 – 21 юни
Хитри методи за топене на мазнини
Дневен хороскоп за 14 юни, неделя
Лека вечеря без угризения: бърза рецепта с киноа и зеленчуци
Седмична нумерологична прогноза за 15 – 21 юни
Клозе очаква головият му рекорд да падне на Мондиал 2026
Българин постави рекорд на Гинес по излитания и кацания
Тежка катастрофа със загинал и двама ранени
Везенков стана шампион на Гърция
Премахват сухо дърво на ската в близост до заведение на крайбрежната алея
Седмичен хороскоп 15 юни - 21 юни 2026
„Хъбъл“ засне рояк от галактики
Мъж, изпаднал в клинична смърт, разказва за срещата си с Бог в рая
Учени дават обяснение на странен шум, който милиони хора по света чуват късно вечер
Опровергано: Пирамидата в Индонезия не е толкова стара, колкото се твърдеше
SpaceX излиза на борсата с най-голямото първично публично предлагане в историята
Астрономи са напът да разрешат мистерията на „малките червени точки“