Алексей Петров не платил 1,5 млн. лв. данъци

Алексей Петров дължи над 1,5 милиона лева данъци на държавата според проверка на НАП, съобщи министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Запитан какви доходи, освен заплатата си в ДАНС, е декларирал Петров, Цветанов заяви, че доходите му били сериозни.

"Това е дивидент, който е получаван от компаниите, които са го ползвали като консултант. Но пак повтарям, когато човек изпълнява определени задачи от името на държавата, на него му се дава възможност да извършва и това, което всъщност е правил.

Но когато приключи неговата мисия и бъде осветен, както е станало преди година-две, естествено е, че практиката във всички евроатлантически партньори е това имущество да остане в полза на държавата и лицето да се изведе от тази среда и почва да живее нормалния си живот", каза вътрешният министър.

Той направи изказването по време на кръгла маса за противодействието на прането на пари в България, организирана от Центъра за изследване на демокрация (ЦИД).

Прането на пари е най-тежкият елемент, който трябва да бъде водещ при едно разследване, защото това е отнемане на финансовия ресурс на организираната престъпност, заяви министър Цветанов.

Според директора на ЦИД Огнян Шентов проблемът с прането на пари е заплаха за националната сигурност на страната заради общата слабост на институциите и правоохранителните органи.

По думите му голяма част от „изпраните“ пари се инвестират в политически проекти, партии и кампании, а по този начин се засягат устоите на политическата система на страната.

По изчисления на ЦИД годишно между четири и пет милиарда лева са незаконните пари, които се легализират.

24 обвинения за пране на пари са повдигнати през 2009 г., посочиха от центъра.

За сравнение през 2008 г. внесените прокурорски актове са били 19, през 2007 г. – 10, а през 2002 г. – едва един.

Само 0,1% от случаите на пране на пари се разследват у нас, показва изследването на ЦИД.

От Центъра препоръчват разследванията за пране на пари да съпътстват работата по всяко престъпление, от което се генерират значителни парични средства.

Атестационните оценки за служителите на МВР, ДАНС и НСС трябва да включват и наблюдение, колко пъти и как те са съчетали разследването на тези престъпления с разследване на съответните незаконни приходи, смятат още от ЦИД.