10% си признават, че биха гласували срещу пари

Темата с купуване на гласове, контролиран вот и тяхното предотвратяване по традиция става актуална преди избори. Тя обаче навлезе с особена острота в политическия и обществен дебат преди седмите поред предсрочни парламентарни избори. Журналистически репортажи, акции на МВР и политически разкрития дават яснота за дълбочината на проблема, придобиващ все по-решаващо значение при намаляваща избирателна активност в страната. В тези условия общественото доверие към политическите партии в страната се подкопава все повече, а под въпрос би могло да се постави и доверието в самите избори.
 
„Галъп интернешънъл болкан“ проведе специално допитване за БНТ, за да провери какви са нагласите към гласуването срещу стимул, заплащане или принуда. Изследването е проведено между 28 септември и 6 октомври 2024 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети.
 
Запитани директно дали биха, или не биха приели да гласуват срещу заплащане, друг стимул или принуда седмици преди вота, една десета от респондентите признават, 78% отричат, а още над една десета (12%) заявяват, че не могат да преценят. Данните, разбира се, са декларативни и искреността им би могла да се постави под въпрос, но дават основание за анализ върху дълбочината на проблема.
 
Една десета, признаващи открито, че биха приели да гласуват при подобни условия се равнява приблизително на над 500 хиляди при имащи право на глас в страната. Може само да се спекулира за дела на прикрилите истината в отговорите си и какво седи зад 12-те на сто от респондентите отговорили „не знам“. Особено притеснителни данни в условията на намаляваща избирателна активност.
 
Разликите в отговорите на респондентите, които са заявили, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, и всички запитани не са значителни. Сред твърдо решилите да гласуват намалява делът на отговорите „не знам“, но расте, както категоричното отричане, така и декларативното признание. Сред твърдо решилите да гласуват делът на отговорите „да, бих“ е 12%, което при очаквана активност, например, от около 2 милиона души се равнява условно на около 240 хиляди души. Истината обаче вероятно е в дори по-високи числа.
 
Сред обществените групи, които са в най-голям риск от това да изпаднат в ситуация вотът им да бъде купен, контролиран или стимулиран по друг начин, закономерно са тези с по-ниско образование, респондентите с ниски доходи, живеещите в малките градове и населени места, незаетите. Утвърдителните отговори сред запитаните с основно и по-ниско образование достигат до притеснителните 25 на сто. Още по значим е дела на отговори „да“ сред определящите се като роми.
 
Изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“ през 2019 г., лятото на 2024 г. и сега показват, че нагласите по този въпрос са устойчиви и не се менят с промяна на политическата обстановка.
 
На този фон нагласите към честността на изборите са предимно негативни. Запитани дали мислят, че предстоящите избори за Народно събрание ще бъдат свободни и честни 62% от респондентите отговарят отрицателно, 18 на сто са оптимисти, а още 20% не могат да преценят. Картината изглежда пиково тревожна на фона на изследователската практика в последното десетилетие.
 
Очаквано електоратите на партиите, които имат по-голям шанс да съставят управление и да заемат водещи позиции в НС след изборите, са по-позитивно настроени към честността на процедурата по избор, но дори и сред тези електорати делът на оптимизъм не надвишава този на песимистите. Така данните говорят за влошаване на доверието не само в политическите партии, а в изборните правила, по които функционира политическата ни система.
 
Сравнение на нагласите на всички запитани спрямо тези, които са заявили твърдо намерението си да гласуват, показва малко по-смекчен песимизъм сред гласуващите. И все пак над половината от тях (54%) също са на мнение, че вотът по-скоро няма да бъде свободен и справедлив.
 
Разбира се, тези които ще се включат в процедурите по избор, едва ли биха го направили, ако очакват „играта да е нагласена“. Всеки вярва в своята честност, но сякаш расте общото недоверие, че всички играят една и съща игра или поне спазват едни и същи правила.
 
Изследването е проведено между 28 септември и 6 октомври 2024 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети по поръчка на БНТ. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.