Световната метеорологична организация ( СМО ) предупреждава, че водният цикъл – преминаването ѝ през твърдо, газообразно и течно състояние, което вдъхва живот на планетата – „става все по-неравномерен и екстремен“ на Земята. Това включва „колебания, вариращи от интензивни валежи до периоди на суша“, според доклад на тази организация, свързана с ООН, изготвен с помощта на данни от метеорологичните служби на 60 държави и други научни институции. Този документ, отбелязва СМО, подчертава „каскадните ефекти, които както излишъкът, така и недостигът на вода имат върху икономиките и обществото“, пише El Pais.
Този преход от недостиг към излишък беше изпитан в пълна степен в Испания през 2024 г., годината, на която се фокусира докладът от сряда. Защото се премина от голяма суша в значителна част от страната към катастрофално студено време в област Валенсия през есента, което доведе до повече от 230 жертви и 17,5 милиарда евро икономически загуби, както припомня докладът на СМО. Всъщност 70 % от жертвите в Европа (335) в резултат на наводненията са концентрирани в този епизод на проливни дъждове по средиземноморското крайбрежие, според данните, събрани от СМО в този анализ, който се представя в четвъртък.
Проучването посочва, че през 2024 г. само около една трета от водосборните басейни на планетата са били в „нормално“ състояние, като за референция е взет периодът между 1991 и 2020 г. „В останалите случаи регистрираните стойности са били по-високи или по-ниски от нормалните, което отразява явно неравновесие за шеста поредна година“, отбелязва СМО.
Бяха наблюдавани дебити, които са много под нормалните, в ключови речни басейни, като тези на реките Амазонка, Сан Франциско, Парана и Ориноко в Южна Америка, и тези на реките Замбези, Лимпопо, Окаванго и Ориндж в Южна Африка, обяснява тази организация. От друга страна, в големи части от Западна Африка, по-специално в басейните на реките Сенегал, Нигер и Волта, както и в езерото Чад, са регистрирани наводнения. „В Централна Европа и част от Азия дебитът на реките беше по-висок от нормалния, а в някои от най-важните басейни, като Дунав, Ганг, Годавари и Инд, се наблюдаваха епизоди на придошли води“, посочва СМО.
„Водните ресурси в света са подложени на все по-голям натиск и в същото време най-екстремните опасности, свързани с водата, оказват все по-голямо влияние върху живота и поминъка на хората“, пише в предговора към доклада Селесте Сауло, генерален секретар на СМО.
Влиянието на климатичните промени върху валежите на планетата, причинени от парниковите газове, изпускани от човека, главно чрез изгарянето на изкопаеми горива, не е напълно ясно. Но учените са установили, че глобалното затопляне влошава екстремните явления, като суши и проливни дъждове, и ги прави по-чести и по-интензивни.
„Водата поддържа нашите общества, движи нашите икономики и укрепва нашите екосистеми“, припомня Сауло, който подчертава „критичната необходимост от подобряване на обмена на данни за речния отток, подземните води, влажността на почвата и качеството на водата, които все още се наблюдават в много малка степен“. „Без данни рискуваме да действаме на сляпо“, посочва най-висшият отговорник на СМО. СМО оценява, че около 3,6 милиарда души нямат достатъчен достъп до вода поне един месец в годината, „цифра, която се очаква да нарасне до над 5 милиарда до 2050 г.“.
Ледници
Проучването не се занимава само с екстремни събития, но и с явления с по-дълъг ход, които обаче са ясен показател за процеса на затопляне, който преживява Земята.
„През 2024 г. за трета поредна година се наблюдаваше общо намаляване на ледниковата маса във всички региони“, предупреждава СМО. „Много региони с малки ледници вече са достигнали или са на път да надхвърлят т.нар. пик на водата, т.е. точката, в която ледникът достига максималния си годишен отток, след което той намалява в резултат на отстъплението на ледника“, добавя организацията. „Общо са загубени 450 гигатона, което се равнява на огромен леден блок с височина седем километра, ширина седем километра и дълбочина седем километра, или обем вода, достатъчен да напълни 180 милиона олимпийски басейна“.
Освен това, СМО поставя акцент върху натиска, на който са подложени подземните води поради „прекомерното извличане“, което представлява проблем, защото „намалява бъдещата наличност“ за общностите и екосистемите. „Само 38 % от кладенците (от извадка от 37 406 от 47-те страни, които са предоставили данни за подземните води) са показали нормални нива; останалите са регистрирали прекомерно изобилие или недостиг на вода.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Украйна съобщи за унищожаването на установка на "Циркон", разположена в Крим
Икономиката на ЕС - от глобализъм към протекционизъм
По-високите цени на петрола облекчават фискалната криза в Русия
Окончателно: Съдът спря поскъпването и разширяването на зоните за паркиране в София
НАСА ще строи база на Луната за 20 млрд. долара и космически кораб за Марс
Индексите на БФБ отчетоха понижения при слаба активност във вторник
Избори без доверие: Къде се къса системата?
Акцията на ГДБОП: Българи и румънци са арестувани за фалшивите евробанкноти
"Великденски обяд": Доброволци правят празника на самотни пенсионери незабравим
Важна информация за Фейгин
Модрич подкрепи Чилич в Маями
Лошо! Ас на Славия аут за България
ЦСКА с голяма новина за феновете
Национал на България с драматична победа в Хърватия
Реал, Ливърпул и Дортмунд в битка за звезда на Челси
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
3 важни поверия за Благовещение
ЦРУ и Мосад допуснаха фундаментална грешка при подготовката на войната в Иран
Доклад: Лавинообразен ръст на дрогирани и неправоспособни водачи през 2025 г.
Българи масово купуват имоти в Кавала, вдигнаха цената до 2000 евро на квадрат
Във Варна ще вали до Цветница
Пътна полиция-Варна: Проверките на водачи на тротинетки са целогодишни
Стела Николова: Годините безхаберие поставят Варна в тежка ситуация
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога
Meta инвестира $135 млрд. в „персонален свръхинтелект“ през 2026 г.