Запознати сме добре с климатичните промени, но когато става въпрос за информация относно начините за противодействие на климатичните промени нямаме никаква представа. Това са обобщените данни за страната ни, съдържащи се в най-новото климатично проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предава БТА.
Допитването е направено сред всички страни членки на ЕС, Обединеното кралство, САЩ, Китай, Япония, Индия и Канада. Това е шесто издание на изследването от ЕИБ. Така с познанията си по трите основни проучвани сфери, българските участници са получили 6,10 от 10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37 от максималните 10 точки. Класацията се оглавява от Финландия с оценка от 7,22, следвана от Люксембург - 7,19 и Швеция с бал от 6,96 точки.
В първия подиндекс, който формира крайната оценка, показва как да проучим информираност за "определението и причините за изменението на климата”. Тук българите получават 7,19 точки, които са много близо до осреднения резултат за ЕС от 7,21. Що се отнася до определението за изменение на климата, повечето български респонденти са избрали отговора "Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели", докато 6 на сто от участниците намират промяната за измама.
Проучването показва, че 79% от респондентите са наясно за влиянието на човешките дейности върху изменението на климата. Други 12% считат, че промените се дължат на екстрени природни явления като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 процента сочат озоновата дупка за причина. На въпроса за тримата най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето българите са посочили САЩ, Китай и Индия. При все това една трета са избрали отговор, в който не присъства Китай.
Вторият индекс проучва познанията за последиците от климатичните промени, е 7,32 точки. Тук резултатът е под средното за ЕС от 7,65. Големият дял български респонденти са наясно, че промените имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Такъв е и делът на посочилите неблагоприятните метеорологични явления като основна причина за задълбочаване на глада по света.
По отношение на въздействието на климатичните промени върху морското равнище, 64% от българските респонденти са отговорили, че нивото на световния океан се покачва, за 23% климатът не оказва въздействие, а за 13% равнището на световния океан се понижава. Повечето от българските респонденти осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.
Голяма част от българските респонденти са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Освен това над половината твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока.
Изследването показва също, че повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5 процента от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.
Подобно на повечето страни в Европа, само малка част от българските граждани са в състояние да определят индивидуалния въглероден отпечатък като "общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година".


Срещата Си-Тръмп-Путин и границите на геополитическото сближаване
Дезинфлационната стратегия на Фед е обречена на провал
Швейцария продължава дебата за неутралитета си с гласуване за износа на оръжия
Дефицитът на Гърция се е увеличил с 2,5 млрд. евро за периода януари-септември
Зеленски: Путин е убиец, въпреки че Тръмп го нарича приятел
ССБ: Пшеницата продължи да поевтинява на световните борси и тази седмица
Денят на християнското семейство: Какво повеляват традициите на 21 ноември
Сарафов: Четиригодишното безвремие в съдебната система не можеше да продължи
Администрацията на Тръмп тихомълком публикува тайни документи за Бигфут
В "Операция История" на 22 ноември от 16:30 часа: Къде се е родила цивилизация в Европа?
Европа е изправена пред студена зима и рекордно ниски газови запаси
Том Брейди стана акционер в Челси
Стоичков: Везенков е №1 в Европа
Николай Манчев пред Gol.bg: Убийството няма да попречи на Ботев Пловдив да се развива
Гонзо и БФС готвят промяна в Първа лига
Ливърпул откри жокер в халфовата линия: 19-годишният Трей Ниони
Отново ще го изберат: КОНМЕБОЛ подкрепи Джани Инфантино за шеф на ФИФА
Поверия и обичаи за 21 ноември, Деня на християнското семейство
Седмична нумерологична прогноза за 23 – 29 ноември 2026
Италианска солена торта
5 здравословни храни, които подуват стомаха – и никой не се сеща за тях
Въздушна питка с масло за Вълча Богородица на 21 ноември
Любовен хороскоп за 23 – 29 ноември 2026
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Стоичков засипа с похвали Везенков: Той е най-добрият баскетболист в Европа
България преговаря за 500 социални таксита за превоз на нуждаещи се до болница, банка или магазин
Скок на респираторните заболявания, чревните инфекции и варицелата във Варна
Яхта под български флаг гръмна в супер луксозен курорт на Халкидики
Спартак гони край на 19-годишна прокоба срещу Черно море на „Коритото“
Педиатър: Заболявания като морбили и коклюш отново се завръщат