Кои са филмовите шедьоври, които ни остави 2025 година?

Има ленти, които не е нужно да се състезават за внимание - просто, защото те са създадени да останат в теб. Филмите, които наистина си заслужават, не разчитат само на "големи имена4 и лъскави трейлъри. Те те държат за гърлото, удрят те в стомаха, вдигат те на крака, карат те да се заливаш от смях или да се задавиш от плач... и после те оставят да излезеш от салона малко по-разместен, по-жив, по-буден.

Ето част от заглавията, които според критиците на Entertainment Weekly, правят точно това - и то по различни, смели и много свои начини.

"Бугония" ("Bugonia")

Най-новата черна комедия на Йоргос Лантимос уцелва онзи точен баланс между тревожност и оптимизъм, който сякаш пасва идеално на 2025 г., пише Тифани Кели.

Римейкът на южнокорейския филм "Спасете зелената планета!" ("Save the Green Planet!") събира за четвърти път Ема Стоун с гръцкия гений този път тя е мощен изпълнителен директор и заподозряна извънземна. И макар играта ѝ да е по-сдържана в сравнение с тази в "Клети създания" ("Poor Things"), която ѝ донесе "Оскар", и дори с дивия финал на "Благи деяния" ("Kinds of Kindness"), напрежението в сцените ѝ с Джеси Племънс - в ролята на конспиратора Теди - е буквално... "лепкаво". Двамата влизат в битка за надмощие, в която всеки чака другият да мигне пръв. Истинската изненада обаче е Айдън Делбис в пробивната си роля - скептичният глас, който стои срещу схемите на Теди.

А финалът, успява да те удари като тухла в главата.

"Хамнет" ("Hamnet")

Краткото резюме на пищната екранизация на Клои Джао е от онези, коитo карат човек да се поколебае - и то напълно разбираемо, отбелязва филмовият критик Шания Ръсел.

"Хамнет" хвърля поглед към брака на Уилям Шекспир, докато той и съпругата му Агнес преживяват трагичната смърт на 11-годишния си син. И въпреки че темата е загубата на дете, филмът изненадващо излъчва топлина - и това не е случайно: болката не работи истински, ако под нея не пулсира радост.

Това, което в чужди ръце би се превърнало в евтина експлоатация на трагедията, при Джао става шедьовър, подчертава Шания. Тя живее в детайлите. Земната магия на провинцията, топлата тръпка на първата любов, скърцащите дъски на дом, който е пълен с живот. А когато дойде моментът за траур, всяко влакно в публиката усеща онзи първичен, изтръгващ се отвътре плач, който излиза от устните на Джеси Бъкли.

И това е другата ключова съставка: великолепните изпълнения на Бъкли и Пол Мескал - двамата по някакъв начин съчетават огромна сдържаност с емоции, които се отприщват без спирачки.

"Нежността е спираща дъха. Все пак, нека не се преструваме, че "Хамнет" не е пълен със скръб - сълзи със сигурност ще има. Но това всепоглъщащо одеяло на мъката е милостиво повдигнато от лекуващата сила на изкуството", категорична е Ръсел.

"Прислужницата" ("The Housemaid")

Да, знаем, че това не е заглавието, което мнозина очакват да видят тук. Но именно "Прислужницата" доказва по-добре от всяко друго в този списък, че животът е по-забавен, когато има обрати, пише Майк Милър.

И макар филмът да не е типът, който ще грабне номинация за най-добър филм, тази година едва ли ще се забавляваш повече в киносалон от най-новия комедиен трилър на Пол Фейг. Най-добре е да не казваме твърде много за сюжета - освен ако вече не си изчел бестселъра на Фрида Макфадън от 2022 г. - но нека е едно е ясно. Когато млада жена с проблемно минало (Сидни Суини) е наета като домашна прислужница, която живее при работодателите си, в богато семейство (Аманда Сайфред и Брандън Скленар), нищо не е такова, каквото изглежда.

"И ако в първата половина си мислиш, че "виждаш накъде отиват нещата", просто почакай - всичко се трупа към финал, толкова див и толкова мръсно хаотичен, че ще ти се иска да си донесъл ръкавици и престилка", категоричен е Милър.

"Ако имах крака, щях да те ритна" ("If I Had Legs I'd Kick You")

В началните надписи на втория си пълнометражен филм Мери Бронстийн, Линда, изиграна от Роуз Бърн описва времето като "поредица от неща, през които трябва да минеш".

И това, което следва, е непоносимо напрегнато преживяване, в което всекидневните препятствия се търкалят едно след друго и прерастват в катастрофи, които късат нерви. След като огромна (и странно космическа) дупка в тавана наводнява апартамента ѝ, Линда трябва да се премести в мотел с малката си дъщеря, която се храни чрез сонда, докато пренебрежителният ѝ съпруг е на работна командировка за месеци. Грешките ѝ после са болезнено видими, но никой не може честно да каже, че под подобен натиск би реагирал по-добре.

Бърн е покъртително разтърсваща като изцеден до последно човек, който се грижи за друг и е на ръба - всяка дреболия в насилената ѝ усмивка сякаш моли някого, когото и да е, да признае мъката ѝ, вместо да я обвинява за нея. Алър Нъс го нарича грозен, но честен портрет на съмняващата се в себе си, озлобена страна на майчинството, залята от лавкрафтиански екзистенциален ужас.

"Това не е "Аз съм жена, чуй ме как ръмжа!" Това е "Аз съм шиб*н човек, остави ме да крещя", категоричен е той.

"K-pop ловци на демони" ("KPop Demon Hunters")

Също толкова забавно, колкото "K-pop ловци на демони", се оказва и самият шум около "K-pop ловци на демони" след премиерата му, отбелязва Ник Романо.

Актьорите, създателите и Netflix изобщо не са си представяли, че имат в ръцете си неудържим световен феномен с този семейно ориентиран анимационен филм за международно популярна K-pop момичешка група, която тайно се занимава с лов на демони. Но веднъж щом заглавието "гръмва", всички влизат в режим "пълна газ" - и превръщат и озвучаващите актьори, и изпълнителите зад саундтрака в моментални знаменитости.

Ясно е защо филмът продължава да се появява и да изчезва в Netflix Top 10. Създателите са гонели автентичност - сърежисьорката Маги Канг говори за това, че просто е искала повече корейски истории да стигнат до екрана. Същото важи и за музиката.

"Кого го интересува дали тук работи чист капитализъм? Ние сме закачени на звукова система като на инфузия и "Golden" ни се влива в ушите без прекъсване", коментира Ник и явно е прав, защото очевидно нямаме против - песента има почти милиард гледания в YouTube.

"Марти Сюприйм" ("Marty Supreme")

В речта си на SAG Awards през февруари за "Напълно непознат" ("A Complete Unknown") Тимъти Шаламе заяви: "Знам, че работим в субективен бизнес, но истината е, че аз наистина преследвам величие."

Точно тогава той тъкмо беше приключил снимките на "Марти Сюприйм". Пулсиращата, безумно бърза черна комедия на Джош Сафди за преследването на величието от един човек - играча на тенис на маса Марти Маузър. На пръв поглед това е спортен филм, но всъщност "Марти Сюприйм" не е за пинг-понг - това е история "без грим" за опияняващия трепет на гонитбата и за телата, които остават след нея - буквално и преносно.

Подкрепен от силен актьорски състав, сред който са Гуинет Полтроу в завръщане на голям екран, дебютиращата Одеса А’зион и Кевин О’Лиъри от "Shark Tank", филмът е от онези адреналинови влакчета, на които леко съжаляваш, че си се качил, но изобщо не искаш да слизаш - особено с Шаламе в ролята на абсолютен тарикат, чиято самоувереност и готовност да рискува всичко са късогледи симптоми на младостта.

"Може да е рано да се каже дали Шаламе е един от великите, но "Марти Сюприйм" го поставя доста уверено на този път", пише Джойс Енг.

"Битка след битка" ("One Battle After Another")

След като прави пет исторически филма поред, Пол Томас Андерсън се връща в настоящето за първи път от 2000 г. насам, когато излезе "Гроги от любов" ("Punch-Drunk Love") - и според Уесли Стенцел е трудно да си представиш студиен филм, който да улавя по-точно динамиката на живота в Съединените щати през 2025 година.

Историята следва бивш революционер (Леонардо Ди Каприо), който отчаяно се опитва да се "събере" отново с дъщеря си, която е тийнейджърка (Чейс Инфинити), след като стар враг (Шон Пен) се появява отново, за да разчисти незавършени сметки.

"Андерсън хвърля героите си срещу бели супремасисти, акции срещу имигранти, десни милиции и гадни мобилни телефони, докато те се мъчат да се свържат един с друг. Получава се динамичен, навременен трилър, в който всяко изпълнение е запомнящо се, всяка сцена е безобразно забавна, а всеки персонаж е движен от отчетлив баланс между любов и идеология. Живот!", пише филмовият критик.

"Грешници" ("Sinners")

Ужасът тази година крепи американския боксофис, а "Грешници" се превръща в сериозна част от това.

"Сред лавината от мързеливи "рибуути" се появява това напълно оригинално периодно драматично кино, маскирано като вампирско клане", пише Ник Романо.

Жанрът определено е извървял пътя си по отношение на индустрията и признанието от награди, но спокойно може да се твърди, че Майкъл Б. Джордан заслужава още повече внимание за двойната си роля - като братята близнаци, "кръстени" по Ал Капоне: Смоук и Стак. Две цялостни, но ясно различими изпълнения. И аплодисменти за режисьора Райън Куглър за онази халюцинация по средата на филма в “джук джойнт”, която служи като теза за цялото произведение - и като една от най-добрите кинопоследователности на голям екран тази година.

"Сират" ("Sirāt")

"Сират" е четвъртият пълнометражен филм на франко-галисийския режисьор Оливер Лакс, но първият, който влиза осезаемо в международните списъци "трябва да се гледа" и в разговорите около наградите в края на годината, отбелязва Райън Коулман. Този голям филм беше предвестен от премиерата си и от спечелената Награда на журито на фестивала в Кан - мястото, където всички филми на Лакс са били показвани, но никога в престижната конкурсна програма… досега.

Бавен, трансцендентен и апокалиптичен, "Сират" води зрителя на слънцеморено пътуване към ада. Утвърдени звезди като Серхи Лопес се смесват с непрофесионални актьори в тигел от смърт и танц, когато съсипаният баща Луис (Лопес) и малкият му син се присъединяват към колона рейвъри и тръгват през мароканската пустиня в търсене на изчезналата му дъщеря, красноречиво наречена Мар.

"Сират" е опияняващо нихилистичен и въпреки това пулсира от красота и човечност", отбелязва критикът.

"Оръжия" ("Weapons")

"Леля Гладис ни хвана за гърлото още с първото си изричане на: "Здравей, миличко", пише Ник Романо.

Новият филм на Зак Крегър - хитмейкъра зад "Варварин" ("Barbarian") - върна усамотената Ейми Мадигън обратно в културния разговор толкова силно, че около актрисата от "Поле на мечтите" ("Field of Dreams") и "Чичо Бък" ("Uncle Buck") вече се заформя шум за “Оскар” шум около името си. Но освен Гладис, самият филм започва да изглежда още по-добър при повторни гледания, докато публиката продължава да рови из "великденските яйца" ("easter eggs") и фините подсказки в най-новата хорър история на Крегър - от телевизионната вечеря с 7 хотдога до личната сага, която захранва последната глава.

Романо припомня, че режисьорът е казал пред Entertainment Weekly още в началото, че иска да направи своя хорър епос. Е, мисията е изпълнена!

"28 години по-късно" ("28 Years Later")

Да, да, още един филм на ужасите...

Но този път, "28 години по-късно" събира отново режисьора Дани Бойл и сценариста Алекс Гарланд, след като и двамата "отстъпиха" в продуцентски роли за продължението от 2007 г. "28 седмици по-късно" ("28 Weeks Later"), който проследява действията след оригинала "28 дни по-късно" ("28 Days Later") от 2002 година. Резултатът показва двамата в пикова форма - и в абсолютен “психопатски режим”, пише Джордан Хофман.

Тази нова глава (с Арън Тейлър-Джонсън, Джоди Комър, Ралф Файнс и Алфи Уилямс) е странна, непредсказуема, славно отвратителна, мрачно смешна и - когато най-малко очакваш - доста трогателна. Пълен пакет, и един от най-богатите хорър филми от много време насам, категоричен е критикът.

"F1: Филмът" ("F1: The Movie")

"F1" буквално току-що се втурна в кината - и вече натисна, натисна, натисна яко, за да се намести в този списък", пише Сидни Бъксбаум.

Причината е проста: любовното писмо на режисьора Джоузеф Косински към Формула 1, с Брад Пит, не е просто един от най-добрите филми на годината (засега) - това е и един от най-добрите филми за спортно съревнование изобщо.

Историята, екшънът и монтажът са стегнати и на място, върху саундтрак и музика, които наистина вдигат пулса - дело, разбира се, на неподражаемия Ханс Цимер. И най-хубавото? Няма значение дали си F1 маниак, който може да назове всяко "background cameo" (а те са много), или нямаш никаква идея какво значи "box, box" - това е върховният летен блокбъстър за публика, която иска спираща дъха, обикаляща света, драматична история на ръба на седалката.

Закопчай колана… но внимавай със скоростта, като караш към вкъщи след прожекцията.

"Thunderbolts*"

Разбираме - "умората от супергерои" е реално нещо. Само че "Thunderbolts*" (или "Новите Отмъстители" ("The New Avengers") не са супергерои - и това е част от причината най-новият филм на Marvel да е сред най-добрите им от години насам, пише Джерад Хол.

Историята се върти около Йелена Белова (Флорънс Пю), която заварваме изгубена, депресирана и готова да се измъкне от бизнеса на наемните убийци. Тя оглавява неочакван нов екип антигерои, за да се изправи срещу човека, който се опитва да ги ликвидира - докато в същото време всички се сблъскват и със собствените си вътрешни демони. Неочакваният емоционален удар, заедно с огромни порции смях и истински удовлетворяващ екшън, правят този филм едно от най-добрите кино изживявания на годината. 

И определено нямаме търпение да видим как Йелена, Бъки Барнс/Зимният войник (Себастиан Стан), Щатският агент/Джон Уокър (Уайът Ръсел), Алексей Шостаков/Червеният пазител (Дейвид Харбър) и Ава Стар/Призракът (Хана Джон-Камен)... и, разбира се, Боб/Сентри/Празнотата (Луис Пулман) ще поведат франчайза към следващата му фаза.