Вече няма паническо търсене на имоти в София, ще се променят ли цените?

Има тенденция за успокояване и стабилизиране на жилищния пазар в София. Вече няма паническо търсене, няма периоди, които са изключително наситени като сделки. Строителната себестойност на жилищните обекти продължи да нараства и през 2023 г. заради по-високите разходи за труд, но през 2024 г. не се очакват големи промени в цените на жилищата тип „ново строителство“. Това заяви Асен Чавдаров, управляващ съдружник в компания за имоти, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

От януари до септември тази година в София са вписани близо 22 000 сделки с всички видове имоти, което е спад с 10% спрямо същия период на 2022 г. Вписаните договорни и законни ипотеки намаляват с близо 4% през първите девет месеца на тази година.

"Бих се съгласил с коментарите, че хората с ниски доходи и такива под средните трудно могат да участват на жилищния пазар в момента заради високите цени. Банките продължават да са либерални по отношение на ипотечното кредитиране, но по линия на покупателната способност на населението има негативни тенденции“, каза гостът.

Най-честите въпроси от кандидатите за нов дом са за това дали доходите им ще позволят изплащането на месечните вноски по жилищния кредит. Други притеснения са свързани с перспективите за запазване на работното място и с процесите в българската икономика, обясни събеседникът.

Покрай пандемията започна тенденция за строителство на групи от къщи и затворени комплекси в крайградските територии на София – основно в южна и източна посока. По думите на госта в стремежа си да тушира напрежението по темата „презастрояване“ Столична община се опитва чрез процедиране на планове по чл. 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да урбанизира територии в крайградските райони, да ги планира по-структурирано и професионално, с ясни планове за улична регулация.

Общината се опитва да направи интересни за инвеститорите и територии в самия град – отново в южните и източните части. Целта е да се излезе от жилищните комплекси, където се стига до напрежение при реализацията на нови сгради, обясни предприемачът. По думите му зоната между жк „Младост“ и кв. „Горубляне“ ще се развие в следващите години с концентрация на жилищно строителство. Очакванията са проектите в района да се отпушат с продължението на бул. „Копенхаген“ (от „Цариградско шосе“ до района на метростанция „Младост 3“), чието строителство се очаква да започне скоро.

"Инвеститорският интерес ще следва инфраструктурата. Столична община се опитва да насочи интереса и към северните територии, но там пазарният принцип е безпощаден. Където изначално липсва интерес у купувача на имот, трудно би могло да бъде създаден такъв. Развитието на северната част на София беше теза по време на предизборната кампания и това донякъде е правилно. Не може един град да се развива небалансирано. Не може да има територии, които са изостанали по отношение на инфраструктура, а в същото време да има други части, към които има свръхинтерес“, допълни той.

При определени строителни материали имаше напрежение след началото на войната в Украйна, но веригите на доставка вече се успокоиха. Строителната себестойност при жилищните сгради обаче продължи да се покачва и през 2023 г., като се запази тенденцията от последните две години. Цените на материалите вече се успокоиха, но тази година на преден план излязоха разходите за труд, обясни гостът.

Жилищният пазар през 2024 г. ще зависи главно от поведението на банките, като очакванията ми са, че няма да има сериозни промени в ипотечното кредитиране. Не се очакват и големи ръстове на цените на новопостроените жилища, прогнозира Чавдаров.

На въпрос дали имотният пазар в България би пострадал след влизането в еврозоната (с целева дата 1 януари 2025 г.) и увеличение на лихвите, както се случи в Хърватия, той коментира, че това няма да е проблем, ако покачването на доходите в България продължи.

Вижте целия разговор във видеото на Bulgaria ON AIR